— Знаеш ли — каза професорът, — всъщност я дразни спонсорството на големите компании. Но археологическите изследвания винаги са зависили от помощта на дарители. Преди сто години дарителите са били отделни личности: Карнеги, Пибоди, Станфорд. Днес обаче богатството е в ръцете на корпорации, затова японската телевизия спонсорира Сикстинската капела, Бритиш Телеком финансира Йорк, Филипс Електроникс подпомага разкопките на тулузкия каструм, a ITC финансира нас.
— За вълка говорим… — подметна Крис.
Вече излизаха на билото и отпред се появи тъмният силует на Даян Крамър, застанала до Андре Марек.
Професорът въздъхна.
— Денят ми пропада окончателно. Колко време ще остане тук?
— Самолетът й е в Бержерак. По план трябва да излети днес, в три следобед.
— Съжалявам за онази жена — каза Даян Крамър, когато Джонстън се приближи. — Тя досажда на всички, но няма как да й попречим.
— Белен каза, че сте искали да разговарям с нея.
— Искаме всички да разговарят с нея — отвърна Даян. — Правим всичко възможно, за да я убедим, че няма никакви тайни.
— Тя изглеждаше много разтревожена, че Ай Ти Си организира покупки на терени из областта.
— Покупки? Ай Ти Си? — Даян се разсмя. — Това не го бях чувала досега. А попита ли за ниобия и ядрените реактори?
— Да, попита. Каза, че, сте закупили компания в Нигерия, за да си осигурите доставките.
— Нигерия — повтори Даян и поклати глава. — Божичко. Доставяме си ниобий от Канада. Знаете ли, всъщност той не е особено рядък метал. Продава се по сто и петдесет долара за килограм. — Тя отново поклати глава. — Предложихме й да посети нашия център, да разговаря с президента на компанията, да доведе фотографи, експерти, каквото пожелая. Но не. Това е съвременната журналистика: не позволявай на фактите да ти попречат. — Даян Крамър се завъртя и размаха ръка към руините на Кастелгард. — Няма значение. Доктор Марек ми уреди великолепна екскурзия с хеликоптера, а след това пеш. Личи си, че вършите изключителна работа. Напредвате с добри темпове, постиженията са на извънредно високо академично ниво, документацията е първокласна, хората ви са щастливи, разкопките се управляват добре. Просто мечта. По-доволна не бих могла да бъда. Но доктор Марек ми каза, че щял да закъснее за… какво беше?
— Урок по бой с мечове — каза Марек.
— Да, за урока по бой с мечове. Мисля, че трябва да го освободим. Не ми прилича на нещо, което може лесно да се отмени, като например урок по пиано. А междувременно искате ли заедно да обиколим обекта?
— Разбира се — съгласи се Джонстън. Радиостанцията на Крис записука и нечий глас попита:
— Крис? Софи те търси.
— Ще й се обадя по-късно.
— Не, не — възрази Даян Крамър. — Обадете се сега. Искам да поговоря с професора насаме.
— Обикновено Крис ме придружава, за да води записки — бързо каза Джонстън.
— Мисля, че днес няма да ни трябват записки.
— Добре. Чудесно. — Джонстън се обърна към Крис. — Само ми дай радиото за всеки случай.
— Няма проблеми — каза Крис.
Той откачи радиостанцията от колана си и я подаде на професора. Докато я поемаше, Джонстън леко му кимна и включи бутона за постоянно предаване. После закачи радиостанцията на своя колан.
— Благодаря — каза Джонстън. — А сега върви да видиш какво иска Софи. Знаеш, че тя не обича да чака.
— Така си е — кимна Крис.
Докато Джонстън и Даян Крамър се отдалечаваха към руините, той хукна през полето към старата каменна къща, която използваха като щаб на проекта.
Преди време екипът бе закупил порутен каменен хамбар близо до руините на Кастелгард. След като поправиха покрива и стените, сградата се превърна в хранилище за електрониката, лабораторната апаратура и компютрите. В голяма зелена палатка до къщата се съхраняваха необработените находки и записи.
Крис влезе в хамбара, който бяха разделили на две помещения. Отляво Елси Кастнър, специалистката по лингвистика и графология, се беше привела над някакви пергаменти в своята стаичка. Без да й обръща внимание, Крис тръгна право към другата стая, претъпкана с електронна апаратура. Вътре Дейвид Стърн; мършавият и очилат технически експерт на проекта, говореше по телефона:
— Е, трябва да сканирате документа и да ни го изпратите. Имате ли скенер?
Крис бързо разрови апаратурата върху голямата маса, търсейки резервна радиостанция. Не откри. Всички гнезда за зареждане бяха празни.
— Нямате ли скенер в полицията? — изненада се зад него Стърн. — А, не сте там… ами тогава защо не отидете да използвате полицейския скенер?