Крис го потупа по рамото и произнесе само с устни: рядко. Стърн кимна и откачи радиостанцията от колана си.
— Добре, тогава, болничният скенер ще свърши същата работа. Сигурно ще имат човек, който да ви помогне. Ще ни трябва формат хиляда двеста и осемдесет на хиляда и двайсет и четири, записан като файл JPEG. След това ни го изпратете…
Крис изтича навън, прещраквайки в движение каналите на радиостанцията.
От прага на къщата се виждаше целият обект в низината. Той видя Джонстън и Крамър да се разхождат по ръба на платото над манастира. Тя бе разгърнала бележника си и му показваше нещо.
И в този момент Крис налучка разговора им на осми канал.
— … леко да ускорите изследователската работа — говореше Даян Крамър.
— Какво? — възкликна професорът.
Професор Джонстън се втренчи над телените рамки на очилата в жената пред себе си.
— Невъзможно — отсече той.
Тя въздъхна дълбоко.
— Може би не съм обяснила много добре. Вие вече започвате реконструкцията на някои места. Боб просто би искал да разширите тази дейност и да я превърнете в цялостна програма за реконструкция.
— Да. И това е невъзможно.
— Обяснете ми защо.
— Защото не знаем достатъчно, ето защо — гневно отвърна Джонстън. — Вижте, единствената реконструкция, която сме извършили досега, беше с цел безопасност. Укрепихме някои стени, за да не се стоварят върху нашите изследователи. Но не сме готови да пристъпим към реално възстановяване на самия обект.
— Но навярно можете да започнете поне отчасти — каза Даян. — Ето, погледнете манастира. Без съмнение можете да възстановите църквата, монашеската обител до нея, трапезарията и…
— Какво? — трепна Джонстън. — Трапезарията ли? — Той посочи надолу към сложната плетеница от стени и кръстосани изкопи. — Кой казва, че трапезарията е била до монашеската обител?
— Ами аз…
— Видяхте ли? — каза Джонстън. — Точно това имам предвид. Все още не знаем къде точно се е намирала трапезарията. Едва напоследък почнахме да предполагаме, че е била близо до църквата, но не сме сигурни.
— Професоре — възрази раздразнено тя, — академичните проучвания могат да продължат до безкрайност, но в реалния свят резултатите…
— Изцяло съм за резултатите — прекъсна я Джонстън. — Но целият смисъл на подобни разкопки е да не повтаряме предишните грешки. Преди сто години един архитект на име Виоле льо Дюк реставрирал архитектурни паметници из цяла Франция. С някои се справил добре. Но когато не разполагал с достатъчно информация, просто си измислял. Сградите не представлявали нищо друго — освен неговата фантазия.
— Разбирам, че искате да бъдете точни…
— Ако знаех, че Ай Ти Си иска да построи Дисниленд, никога нямаше да се съглася.
— Не искаме Дисниленд.
— Ако реставрирате сега, точно това ще получите, мис Крамър. Чиста фантазия на тема средновековие.
— Не — каза тя. — Уверявам ви най-категорично. Не искаме фантазия. Искаме исторически точна реконструкция на обекта.
— Но това е невъзможно.
— Ние смятаме, че е възможно.
— Как?
— При цялото ми уважение, професоре, вие сте прекалено плах. Знаете повече, отколкото си мислите. Да вземем например градчето Кастелгард под самия замък. Без съмнение то може да бъде възстановено.
— Предполагам… Да, поне част от него.
— И точно за това ви молим. Просто да възстановите една част.
Дейвид Стърн излезе от къщата и видя Крис да притиска радиостанцията до ухото си.
— Подслушваш ли, Крис?
— Шшшт — отвърна Крис. — Важно е.
Стърн сви рамене. Винаги се чувстваше малко отчужден от ентусиазма на останалите студенти. Другите бяха историци, а той бе завършил физика и гледаше на нещата по-различно. Просто не можеше да се развълнува от находката на поредното средновековно огнище или на няколко кости от погребение. Така или иначе, Стърн бе приел тази работа — която се състоеше в поддръжка на електронната апаратура, химически анализи, датиране по въглеродния метод и тъй нататък — само за да бъде по-близо до своята приятелка, която посещаваше летни курсове в Тулуза. Идеята за квантово датиране го интригуваше, но засега апаратурата не успяваше да даде резултати.
От радиостанцията долиташе гласът на Даян Крамър:
— А ако възстановите част от градчето, тогава ще можете да реконструирате и част от външната крепостна стена до него. Ето, онази секция.
Тя посочи към ниска, неравна стена, пресичаща разкопките по направление север — юг.
— Е, навярно бихме могли… — каза професорът.
— След това можете да продължите стената на юг, където навлиза в онази гора. Можете да разчистите дърветата и да възстановите кулата.