— Хмм. Странно.
— Защо?
— Една жена те търси преди двадесет минути. Свързах я с гласовата ти поща. Не ти ли е оставила съобщение?
— Очевидно не. Каза ли коя е? За какво става въпрос? Дали е важно?
— Не, нищо не спомена, но приличаше много на жената, която се обади вчера, и каза, че ти е лична приятелка. Сигурен ли си, че не ти е оставила някакво съобщение на гласовата?
— Сигурен съм. Няма нищо.
— О, добре тогава. Ако е важно — каза Тереза, — ще се обади отново.
5
Доброто им настроение от „Самс Грил" се беше запазило през целия ден. Рон и Кейт седяха в дневната и чакаха децата им да се приберат от училище. Часът беше малко след шест. Кейт стоеше пред големите прозорци в предната част на къщата и наблюдаваше улицата през вътрешните щори. Слънцето беше ниско на запад и къпеше цялата улица в мека жълта светлина. Топлите му лъчи не можеха да проникнат вътре в къщата.
Рон седеше в своя фотьойл за четене. Кейт се беше появила преди минута, беше му подала тежка чаша, пълна до половината с уиски, и беше отишла да погледне през прозорците.
Той каза зад нея:
— Може би трябва да отидеш да ми налееш още едно питие, докато се наслаждавам на това.
Кейт се обърна към него.
— Когато си готов, ще обсъдим следващото. — Тя отиде при него, седна на облегалката на фотьойла и докосна черната перла на верижката. — Все още не мога да повярвам, че ми подари това нещо.
Рон вдигна поглед.
— Смяната на темата няма да помогне. — Отпи сериозна глътка от питието си. — Радвам се, че ти харесва.
— Великолепно е. — Кейт сложи ръка на рамото му. — Приготвям чудесна вечеря. Всичко ще бъде наред.
— Може би няма.
— Разбира се, че ще бъде. Това е просто един клиент. Губил си клиенти и преди.
— Не и като този. Спечелихме десет милиона долара миналата година и дванадесет предишната. Това не са пари, които можеш да изкараш за няколко седмици. А шибаният Джеф…
— Не е виновен той, Рон, просто…
— Не се заблуждавай за шибания Джеф. Той все още работи с „Текей", шибания ми клиент, защото не Джеф прецака нещата. Аз бях. Само дето не прецаках всичко. Направих каквото трябва. Предвид онова, с което трябваше да работя — тези хора просто не искат да повярват, че американските закони не позволяват да извършват такава дейност. Не ми пука, че в Япония или Китай е позволено. Нагласянето на цените тук е престъпление. Аз ги спасих. Постигнах огромен успех, най-добрия възможен резултат. Най-добрия.
— Сигурна съм, че е така, Рон, но…
— Но междувременно — съпругът й вече се беше въодушевил — заради моето посрамване и недостойно поведение трябваше да се поклоня пред шибания господин Хироши и да му кажа, че напускам. Докато в същото време спечелих проклетото дело и го предпазих от влизане в затвора. Голяма работа, че трима от хората му ще бъдат тикнати зад решетките? Ще получат минимални присъди — не повече от две години, пред доста по-сериозни алтернативи. Самият Хироши щеше да получи двадесет. Знаеш ли кой му спаси задника? Искаш ли да познаеш?
— Не — отвърна Кейт. — Знам, че си бил ти. Всички знаят, че си бил ти.
— Питай Джеф дали е така.
— Джеф също знае, Рон. Наистина.
— Каква полза имам от това? Каква полза имаме ние от това? Джеф трябваше да ме подкрепи и да ги остави да се шибат. Вместо това той любезно се съгласи да ги представя и да ме държи настрана. О, и след като той ще работи с „Текей", а не аз, неговите доходи се увеличават, а моите намаляват. Но това няма значение — какво, по дяволите, да правя със съдружниците си? И със собствените си акции?
— Какво си очаквал да направи Джеф, Рон? „Текей" все още е с вашата фирма, при вас е, момчета. Джеф не може да се откаже от десет милиона годишно.
— Естествено, че може! Бина не си знае парите. Все още получава доста добри доходи. Можеше да ме подкрепи, вместо да ме хвърли на вълците. — Рон отпи нова голяма глътка и най-накрая се успокои малко. — Може би ще напусна. Ще започна наново сам.
Кейт стисна рамото му.
— Нека първо видим как ще се развият нещата — каза тя. — Не е необходимо да взимаш решението днес.
Кейт стана и отиде отново до щорите, за да погледне навън.
— Децата се прибират. Най-накрая. Слава Богу. — Млъкна, за да си поеме въздух. — Не мисля, че трябва да викаме на Ейдън.
— Не. — Рон наклони чашата си на една страна. — Опазил ни бог да покажем гнева си пред нашите шибани сладурчета, които до голяма степен спомогнаха още повече да ми се прецака денят.
Кейт поклати глава.
— Няма да се почувстваш по-добре.