Рон кимна на дъщеря си.
— Разбира се, че го прочетох, но то беше толкова реакционно, че въобще не го приех на сериозно. Наистина? Нека оставим гейовете, което също си е достатъчно зле, но Църквата също така е против контрола над раждаемостта? Все още? Двамата с майка ви смятаме, че е абсурдно. Но нали вече обсъдихме всичко това? И то много по-задълбочено, отколкото в действителност заслужава? Господин Рийд няма да бъде уволнен, Джейни. Той ще осъди епархията и ще спечели, и след всичките скандали с педофилия в нея тя няма да издържи на съдебните дела.
— Все още не разбирам — започна Кейт — какво общо има това с Ейдън. Освен ако… — Жената като че ли току-що направи невероятно откритие и покри уста с ръка.
— Господи, мамо! — експлодира Ейдън. — Не съм гей, ясно! Наистина! Може би не си забелязала, че имам приятелка от две години…
— Това не означава, че…
— В този случай означава! Господи! Сигурен съм.
— Добре, добре, всички да се успокоят. — Рон беше станал на крака. — Просто се опитваме да стигнем до дъното на нещата. — Погледна сина си. — Никой не казва, че си гей. И тъй като не това е проблемът, искам да разбера какво общо има бягането ти от училище с господин Рийд.
— Тези хора са шайка лицемерни кретени — отвърна Ейдън.
— За кого говориш? — попита баща му.
— Учителите, администрацията, всичките. Никой от тях няма достойнството да се изправи и да каже: „Хей, ние не сме съгласни с всичко това. Няма да го прилагаме". Щом не го правят, излиза, че са съгласни с тези средновековни лайна. А аз не искам да съм част от това. Не искам да бъда лицемер. Не искам да ходя в тяхното училище.
— Точно това казах и аз — съгласи се Джейни. — Ейдън реши, че трябва да направи нещо.
— Чакай малко — прекъсна я Кейт. — И ти ли бягаш от училище?
— Не, но ако уволнят господин Рийд, ще спра да ходя.
— Тя е в осми клас — каза Ейдън. — Те не са получили писмото, затова няма на какво да се реагира. Но при средните училища е по-различно — обясни той. — Трябвало е да му се опълчат, но вместо това те — или поне ние в „Свети Игнатий" — просто са си затраяли. Така че ако не искам да бъда свързван с това, а аз не искам, нямам друг шанс. Трябва да напусна.
— Аз също смятам, че постъпва правилно — съгласи се Джейни.
— Е — започна Рон, — не мога да отрека, че становището ви е идеалистично. Онова, което не разбирам, е защо не дойдохте при мен и майка ви, за да поговорим по въпроса. В това семейство обсъждаме проблемите си, нали?
Ейдън изпръхтя.
— Просто щяхте да ни кажете да не го правим.
— Не е вярно — възпротиви се Кейт. — Щяхме да поговорим точно както правим сега.
— И накрая щяхте да решите, че не бива да правя нищо.
— Може би щяхме да решим да сториш нещо по-различно, което нямаше да повлияе зле на последния ти срок.
— С други думи — нищо.
— Не, не нищо. Може би отворено писмо от теб до „Кро-никъл" или архиепископа. Или всички ние можехме да отидем в „Свети Игнатий" и да кажем на администрацията, че ако не заемат различна позиция, ще те отпишем от училището им. Точно това смятам, че трябва да направим. Сигурен съм, че можем да измислим и нещо по-добро. Но не е редно просто да бягаш от училище и да изчезваш за ден-два, Ейдън. Двамата със сестра си правите нещата за мен и майка ви прекалено трудни. Ясно?
— Не знам, татко. Нямам представа какво трябваше да направя.
— Разполагаме с цял уикенд — отговори Кейт. — Това ни дава малко време за размисъл. Какво ще кажеш?
Ейдън се намръщи и сви рамене.
— Предполагам, че няма проблем.
— Предполага, че няма проблем? — Второто питие на Рон беше на привършване, той говореше тихо, за да не могат децата, които се намираха някъде из къщата, да го чуят. — Я стига.
— Просто иска да се покаже като съвестен младеж пред нас.
— Мислиш ли, че ми пука дали е съвестен? Говорим за колежите, в които може да влезе, за бъдещето му. Това е единственото важно нещо. А не дали ще уволнят някакъв учител, който може да е или да не е гей. Сериозно? Това проблем ли е? Какво ще кажеш за този половин милион, който изхарчихме за частното им образование, за да могат — внимавай — да получат шанс в един мега конкурентен свят да влязат в правилния колеж? Не сме ли им дали ясно да разберат всичко това досега?