Барманът дойде при тях и остави питието на Питър пред него.
— Стан — каза жената и посочи към чашата, — би ли забъркал едно такова и за мен? „Хендрикс". — Тя погледна Питър в очите. — С лед или чисто?
— Става и по двата начина. Жената кимна на бармана.
— Ти реши, Стан. — Избута своя „Сапфир" на една страна и каза: — Ще си запазя питието, ако този „Хендрикс" не проработи. — Обърна се към Питър. — Не мога да забравя основния проблем с джина.
— Какъв е той?
— Същият както при гърдите — отвърна тя. — Един не е достатъчен, а три са прекалено много.
Питър се усмихна.
— Да, забелязал съм.
— Познаваш ли жени с три гърди? Усмивката му премина в смях.
— Не. Нямах това предвид. Просто исках да кажа, че три джина са прекалено много. Макар че това се отнася и за гърдите, разбира се, след като ги спомена.
Красавицата артистично погледна надолу към себе си — първо едната си страна, а после и другата. Имаше много за гледане там.
— Пфу — каза тя и двамата се засмяха. Непознатата протегна ръка.
— Даян.
8
Джеф и Бина Кук нямаха деца. Почти всяка вечер посещаваха някакво културно събитие — концерт, театър, опера, лекция, най-често филм — или вечеряха с приятели в ресторант или в домашна обстановка.
За да поддържат подобен начин на живот, още в началото на брака си, по-точно два месеца след спонтанния аборт на Бина, започнаха да планират полуофициални срещи за двама им в дома им в „Пасифик Хайтс" всяка събота на обяд. Това беше тяхното време през седмицата, в което имаха възможност да останат само двамата — спяха до 9:00 часа и правеха любов, след което ставаха от леглото, обличаха се и бяха готови за работа до обяд. Този график им служеше добре вече повече от десет години и нямаха намерение да го променят.
Сега имаха възможност да се насладят на топлота време — седяха на масата си за пикник на остъклената тераса, която гледаше към квартал „Марина", осветения от слънцето залив и Марин Каунти пред тях, а отляво парка „Президио" и Голдън Гейт Бридж. На масата имаше гевреци, три вида пушена сьомга, крема сирене, каперси, тънко нарязан червен лук, прясно изстискан портокалов сок и кафемашина „Курег". Вече бяха планирали предстоящата седмица, която се очертаваше да е чудесна — Нора Джоунс щеше да идва в „При Йоши", Исабел Алиенде щеше да говори пред „Комънуелт Клуб", а също така щяха да дегустират вино в „Пипърейд". Магията Сан Франци-ско продължаваше с пълна сила и едва сега намериха време да поговорят за вечерята в петък отпреди две седмици.
— Дали е прекалено скоро да поканим отново Рон и Питър? — попита Джеф. — Ще са минали три седмици оттогава, а последният път беше истински успех.
— Така беше, съгласна съм. Но не знам дали ти споменах, че се чухме с Кейт миналата седмица. Обади се, за да ни благодари и настоя следващия път да се съберем у тях.
— Предложи ли някаква дата?
— Не, не спомена нищо.
— В такъв случай — каза Джеф — те губят. Може би Питър и Джил ще искат да излезем заедно някъде. Само ние четиримата.
— Можем да го направим, но няма да ми е приятно да изключим Кейт и Рон. Особено след като беше така любезна да сподели колко много ги е харесала. Дори попита за номерата им. Затова си помислих, че ще организира нещо за всички ни съвсем скоро.
— Но досега не се е обадила.
— Не е.
Джеф въздъхна.
— Предполагам, че няма да настъпи краят на света, ако предложат няколко възможни дати. Може би утре ще се освободя за малко и ще проверя дали Питър е свободен.
— Наистина харесваш този човек.
— Да.
— Добре. Какво ще кажеш за следното? Мога да се обадя на Кейт и да й кажа, че не искаме да ги препираме, но наистина ни се иска отново да се съберем всички заедно, затова планираме нова вечеря за по-следващия петък, и ако иска да бъдем у тях, просто да каже. Ако ли не, винаги са добре дошли у дома.
— Елегантно решение, Бобче — нарече я мило Джеф, — струва си да опиташ. Но нека първо проверим как са с времето Питър и Джил. Да се уверим, че са свободни тогава. Какво ще кажеш?
— Здрасти, скъпи. — Джил се наведе над леглото, шепнеше много тихичко: — Буден ли си?
Питър се завъртя и главата му се показа изпод одеялата.
— Колко е часът?
— Около един. Момчетата си правят сандвичи със салам и тъй като са ти любимите…
— Ще стана.
— Кога успя да заспиш?
— Не знам. В два или три, някъде там.
— Започвам да се тревожа за теб. Питър я дари с тъжен смях.
— Добре дошла в клуба.
— Какво се случва с теб?