— Мога ли да ви помогна? Стресна се при тези думи.
— О, съжалявам. Не исках да ви изплаша.
Питър сложи ръка на сърцето си и се усмихна засрамен.
— Няма проблем. Вероятно ще се оправя, когато сърцето ми започне да бие отново.
Пред него стоеше добре запазена, привлекателна жена на неопределена възраст.
— Приличате на човек, който търси нещо.
— Просто оглеждам квартала и се надявам, че някой от имотите може да е за продан — обясни Питър. — Но не мисля, че тези къщи често излизат на пазара, нали?
— Опасявам се, че не. Улицата е прекрасна, нали?
— Красива е. — Дари жената с още една усмивка. — Предполагам, че ще продължа с търсенето.
— Успех. Пазарът е малко свит в последно време.
— Останах със същото впечатление, но ще намерим нещо, сигурен съм. Пожелавам ви приятен ден.
— На вас също.
Питър се върна при колата си — целият се тресеше, сърцето му заплашваше да изскочи, беше добавил поредната лъжа към колекцията си. Дори не беше чул жената да го доближава. Можеше да е всеки. Дори Кейт. А съвсем не беше подготвен за срещата си с нея.
Какво правеше тук въобще?
9
Училищната криза с Ейдън беше отвлякла мислите на Кейт през целия уикенд.
Двамата с Рон нямаха намерение да позволят на сина си да застраши иначе отличните си шансове да влезе в един от добрите колежи — беше отличник, а желанията му — насочени към „Станфорд", Южнокалифорнийския и „Принстън". От друга страна, се преструваха, че се гордеят с него заради принципите, които отстояваше. Също така казаха на Джейни, че се гордеят с нея, че е подкрепила брат си в това начинание.
В интерес на истината, не бяха толкова радостни, че децата им бяха направили всичко на своя глава и бяха взели решения, без да се допитат до тях.
До събота сутринта Кейт и Рон бяха стигнали до извода, че трябва да зарежат плановете си и да обърнат внимание на създалата се ситуация. Децата им бяха с приоритет. Винаги, винаги, винаги. Щяха да оставят всичко настрана и да заминат за уикенда в Оксидентал, където щяха да ядат огромни количества италианска храна в един от семейните ресторанти и да обсъждат как да решат проблема.
Така правеха всичко Джеймисън — като семейство: работеха заедно, обсъждаха проблемите си, стигаха до консенсус, който да е от полза за всички.
В спалнята в неделя вечерта Рон попита:
— Какво мислиш? Струваше ли си?
— Определено. Поне Ейдън ще продължи да ходи на училище до края на срока и ще ни спечели малко време. Ако се наложи, може да се премести в друго училище, но няма да се откаже от хубавите колежи. Освен това се гордея с теб.
— Защо?
— Мисля, че е доста смело от твоя страна да предложиш да говориш с отец Сайлъс.
Рон сви рамене.
— Той е разумен човек. Според мен също смята, че писмото от архиепископа е пълно с глупости. Просто не мога да повярвам, че в нашия град някой може да си позволи да уволни учител, защото е гей. Или защото проповядва толерантност. Всички само се преструват, че са съгласни с подобни виждания, за да не ядосват архиепископа. Говорим за много тънка линия, която Сайлъс се опитва да не прекрачва.
— Ейдън няма да има проблем да навакса изгубеното време, нали?
— Говорим само за два дни, така че не се съмнявам, че ще се справи.
— Каза адвокатът.
— О, да, определено ще направя страстно представление пред отеца. Бог ми е свидетел, че сме дали на това училище достатъчно пари…
— Не мисля, че това е от значение. Рон се намръщи.
— Не се заблуждавай. Парите винаги са от значение. Може би в крайна сметка всичко това е благословия. Ако Джейни също иска да се откаже от католическото обучение и да влезе в гимназия, трябва да й разрешим. Така ще спестим доста пари, които може да са ни много нужни, ако преструктурираме фирмата.
— Не мисля, че…
Рон вдигна ръка, за да я прекъсне.
— Освен това — продължи той — не мога да отрека, че беше доста забавно там в гората. Струва ми се, че ще ни се отразява доста добре да напускаме големия град от време на време, какво мислиш?
— Съгласна съм. Макар че вероятно съм качила два килограма от лазаня и каноли.
— Ако наистина е така, поне си ги сложила на правилните места. — Рон потупа леглото. — Защо не дойдеш да проверим дали съм прав.
На следващата сутрин цялото семейство стана рано и закуси заедно. Ейдън се завърна към рутината си — закара Джейни на училище, след което отиде в „Свети Игнатий". Рон отиде на срещата си с отец Сайлъс. Кейт имаше запазен час при фризьора си за 11:00.