Гледката отзад, колкото и съблазнителна да беше, не го подготви за онова, което видя, когато се обърна към него. Не носеше сутиен и гърдите й изпъваха плата. Горните две копчета бяха откопчани.
Хипнотизиран от нея, Питър не можеше да помръдне.
Кейт го погледна и се усмихна, зелените й очи блестяха с игрив пламък.
— Преди да стигнем до въпроса, заради който те повиках тук, си мислех, че можем да започнем с малко вино, ако нямаш нищо против. Две и седма добра година ли е?
— „Сребърен дъб" — отвърна мъжът. — Всичките години са добри.
— Така си помислих и аз. — Кейт вдигна тирбушона. — Би ли го отворил?
Без да се усети, Питър вече държеше тирбушона и се пресягаше за бутилката.
— Опасявам се, че всичко това е малко необичайно за мен. Обикновено не пия от следобед. Приспива ми се.
— Ще ти налея само половин чаша. — Усмивката й го убеди. — Аз, от своя страна, мисля да си налея цяла. Дори две. Наистина. — Кейт го докосна по ръката. — Всичко е наред. Обещавам.
За Питър всичко не беше наред. Той имаше чувството, че този момент беше краят на нещо, краят на верността му към Джил и близнаците — към живота, който беше избрал да води. Краят идваше със забиването на острия тирбушон в корка.
— О, докато се справиш с това — каза Кейт, докосна го едва по рамото, мина покрай огромното легло и се насочи към коридора. — Извини ме за минутка.
Питър чу външната врата да се отваря и затваря, след което тя се върна при него.
Най-накрая успя да извади корковата тапа.
— Това прозвуча перфектно — каза Кейт. Питър доближи корка до носа си.
— Мирише добре — констатира той. Подаде й го. Тя го взе и го подуши.
— Става.
— Къде ходи току-що? — попита Питър.
— Поставих знака „Не безпокойте" на вратата — отвърна Кейт. — Можеш да си свалиш сакото, не се притеснявай. Настани се удобно. Ето.
Тя му помогна да го стори, остави го на облегалката на стола пред него, след което се обърна и положи длан върху гърдите му.
— Сърцето ти е полудяло — каза Кейт, след което добави: — Моето също. — Тя вдигна ръката му и я сложи върху гърдата си. — Усещаш ли?
3
Преживяването съответстваше изцяло на фантазията на Кейт.
След първата целувка Питър се беше отдръпнал, бореше се както с нейната настоятелност, така и със собствената си съвест, но в крайна сметка не успя да намери сили, за да й устои.
Веднъж започнали, сексът ги отведе на върха по два пъти през следващите деветдесет минути.
Кейт не помнеше да се е чувствала по-задоволена през целия си живот. Дори не беше осъзнавала досега колко е отчаяна.
Напълно сигурна беше, че същото се отнася и за Питър.
Доволна от случилото се, лежаща под топлите завивки, Кейт слушаше душа в банята. След минута Питър се появи с кърпа, увита около талията му. С печална полуусмивка й каза:
— Опасявам се, че не съм запознат с етикета — какво следва? Кейт се притисна във възглавницата, опряна в таблата на леглото, и издърпа завивката над гърдите си.
— Мисля, че трябва да се облечеш и да се върнеш на работа.
— Какво ще се случи с нас?
— Какво да се случи с нас?
Последва момент на колебание.
— Ще повторим ли всичко това отново?
— Не знам. Никога досега не съм го правила, знаеш ли?
— Не. Не знаех. Откъде бих могъл?
Кейт не обърна внимание на забележката му.
— Имам предвид, че всичко това е ново за мен.
След като си пое въздух, Питър седна на края на леглото.
— Не съм сигурен, че осъзнавам какво точно се случи.
Думите му я накараха да се усмихне едва.
— О, напълно наясно съм.
— Нямах това предвид.
— Не. — Стана по-сериозна: — Не, разбирам те.
— Не знам какво да мисля за случилото се. Имам предвид как точно се вписва в животите ни?
— Не съм убедена, че се вписва въобще. Наистина не знам.
— Значи спираме дотук?
— Така мисля. — Кейт се пресегна и докосна нежно крака му. — Не искам да ти усложнявам живота. Нашите животи.
Питър се засмя.
— Мисля, че си закъсняла с няколко часа. Но нека поне се разберем да не казваме на половинките си. Как ти звучи това?
— Разбира се, че няма да го правим.
— За теб няма проблем, така ли? Просто да забравим всичко?
— Ако е възможно. Ние сме разумни възрастни. Това е просто един следобед. Не е необходимо да се превръща в нещо повече.
— Съгласен. — Питър протегна ръка. — Стигнахме до споразумение.
Кейт пое ръката му и я разтърси.