Той помълча, погледна я в очите и каза:
— Може да ме хванете, когато пожелаете. Но засега ще искам обичайното си кафе с мляко.
— Едно кафе с мляко, идва.
Сега той беше влязъл една крачка в магазина, този път беше сам, и оглеждаше предния щанд и сервитьорите. Изражението му на очакване помръкна. Британи понечи да му махне, за да привлече вниманието му, но се спря. Оказа се, че не е трябвало да се притеснява, тъй като, докато мелеше добре изпечено кафе за един клиент, той се беше наредил зад него на нейния щанд.
— Можете ли да излизате с клиенти?
— Не и когато съм на работа.
— Имам предвид, когато не сте на работа.
— Не мисля, че има правило, което го забранява. За кой клиент става дума.
— За мен.
— Аха. Но си имам принцип — не се срещам с хора, докато не им знам имената, а пък те не научат моето.
— Това е хубав принцип. Аз съм Рик Джесъп.
— Британи Магуайър — тя протегна ръка през щанда и двамата се здрависаха. — Здрасти.
— Здрасти — той пусна ръката ѝ и се поколеба. — Значи…?
— Значи?
— Значи би ли искала да излезем някъде?
— Ще си помисля. Да. Кога?
— Днес? Утре? В петък?
— Пиеш ли нещо друго, освен кафе с мляко?
— Понякога.
— Знаеш ли „Малката детелина“ на „Линкълн“?
— Естествено.
— Какво ще кажеш да се видим там в петък около седем?
— Разбрахме се. Ще бъда там.
В пет без петнадесет Ребека Харди, позната на семейството и приятелите си като Бек, седеше в най-стария бар в града, полупразен, ако не се брои самотният играч на дартс в задната стая. Ребека беше с две години по-голяма от братовчедка си Британи.
От другата страна на бара бащата на Британи, Моузис, разбиваше някакви битери в шейкър. Той се обърна, взе плоска бутилка със зелена течност от лавицата зад себе си и отля внимателно в малката мярка.
— Завръщането на абсента е прекрасно нещо — каза той. — А и мога да добавя, че въпреки доста пъстрата ми история съм горд да видя, че младото поколение от моето семейство също приветства това. Всъщност, че приветства коктейлите като цяло.
— Коктейлите са върхът — съгласи се Ребека. — Особено „Сазерак“. Бих могла да пия коктейли цяла нощ. Ако трябва да съм честна, съм пила коктейли по цяла нощ, но не казвай на татко. Не е особено препоръчително.
— Не, човек трябва да внимава поне малко. Особено с твърдия алкохол.
— Научила съм си урока. Или поне го уча, мисля.
— Това е процес.
Магуайър изправи шейкъра и прецеди съдържанието му в коктейлна чаша с равно дъно.
— Заповядай.
Тя взе чашата, вдигна я към него за мълчалив бърз тост и отпи.
— Перфектно е — одобри Ребека. — Но трябваше да го очаквам.
— Какво да очакваш?
— Че ще го приготвиш перфектно.
Острите черти на лицето на Магуайър се пропукаха, а зъбите му проблеснаха под често чупения нос.
— Сладурче, след четиридесет години като барман мисля, че имам основни професионални умения. Поне що се отнася до питиетата. А що се отнася до другите работи…
— Какво искаш да кажеш? Какви други работи?
Изражението му отново стана сериозно и той вдигна предупредително ръка.
— Нищо. Поне нищо, свързано е барманството.
Магуайър сви рамене.
— Дъщери — заключи той.
По лицето на Ребека пробяга усмивка.
— Чичо Моузис, дъщерите ти са страхотни.
— Така е. Знам. Всички това ми казват. Но както може би си спомняш, Ерика е в Тайланд, след като прекъсна следването си в Университета на Калифорния в Лос Анджелис, и няма непосредствени планове за връщане, за работа или за каквото и да било, а Британи…
— Британи е добра.
— Знам, знам — съгласи се Магуайър. — Но тя изкарва минимална заплата, Бек. Тя е инженер с диплома за бакалавър, а работи в магазин за кафе.
— Но поне е работа, чичо. Знаеш ли колко много хора нямат работа? Аз например нямам.
— Ти учиш за адвокат, Бек. Това е различно. Щом завършиш, ще си намериш работа. Истинска работа имам предвид.
— Може и да не стане така — тя отпи глътка от коктейла си. — Днес е по-различно. Това, че имаш диплома за юрист, не означава, че автоматично ще получиш работа. А Британи е разпратила CV-та. Нещо ще изскочи, тя се оглежда.
— Мен ако питаш, се оглежда повече за момчета.
— Е, там опашката е дълга — призна Ребека, но после се оживи. — Но пък не се чака много.
Магуайър трепна.
— Точно това имам предвид — каза той.
Ребека се протегна и докосна облегнатата на бара ръка на чичо си.
— Знам, но наистина не бих се притеснявала за нея. Виждаме се постоянно, всичко с нея е наред. В момента просто търси. Тя е на двадесет и три и това ѝ е работата, нали така?