— Подправката босилек?
— Има ли друг босилек? — включи се Франи.
— Ами ако искам просто уиски сингъл малц или обикновено мартини?
— Той сам си маринова маслините за мартини. Страхотни са. Но внимавай с костилките.
— Ужас — отвърна Харди и се обърна към жена си. — Не можем да кажем на Моузис за това място. Тук ще полудее само за миг.
В това време една сервитьорка, съвсем малко по-красива от Скарлет Йохансон, застана до масата им и сложи салфетка пред Харди с опустошителна усмивка.
— „Макалън“, дванадесетгодишно — поръча Харди, отстоявайки решително пуризма. — Чисто.
На връщане от тоалетната Харди мина покрай мястото на миксолога в края на бара. Там се виеше значителна опашка от млади и дори още по-млади хора, чакащи да бъдат обслужени. Беше изпил само едно питие, а тълпата се беше сгъстила дотолкова, че едва виждаше стената в задния край на заведението. Някой беше усилил музиката и мястото определено започваше да пулсира. Харди се обърна надясно и улови погледа на дервиша зад бара, който разбиваше шейкър е нещо си, после спря и примигна, тъй като разпозна Тони, младия атлет от клуб „Делфин“. Малък град, какво да правиш.
Харди се добра до масата си, извиняваше се на хората, докато се провираше между тях, и се наведе към двете жени:
— Кога са намалили възрастта за сервиране на алкохол до четиринадесет години? — извика той.
След това очите му се отклониха към входа точно когато вратата се отвори рязко и се появиха двама мъже. Те бързо отстъпиха към най-близкия ъгъл, а зад тях изникнаха още двама. Харди разпознаваше ченгетата от пръв поглед и направи крачка назад, за да види какво става. Влезе трета двойка мъже и тръгна право към него и към офиса зад бара.
Първите лични карти се показаха, когато през предната врата се появиха хора в униформи.
— Какво става? Кой… — Ребека сложи ръка върху рамото на баща си.
Въпросът ѝ получи отговор от мъж е размерите на горила в цивилно облекло, който застана до вратата, щом видя, че полицаите са пипнали хората, заради които бяха влезли. Той наду силно свирка, която спря всякакви разговори в помещението.
— Моля за вашето внимание — изкрещя той, за да надвика музиката. — Това е полицията на Сан Франциско. Този бар е затворен. Моля, запазете спокойствие и се отправете към изхода.
— Това беше най-голямата глупост, която съм виждал в живота си — каза Харди на Франи, докато режеше патицата си в „Проспект“, едно от новите им любими места за хранене. — Идиотите преиграха тотално. Продавали на непълнолетни? Изчакваш, докато барът започне да затваря, и арестуваш, когото си поискаш. Имаха късмет, че някой не получи инфаркт или пък че хората не помислиха, че има бомба или пожар, или пък че банда хлапаци се опитва да ги ограби. Знаеш ли колко лесно цялата ситуация можеше да излезе извън контрол?
— Според мен беше извън контрол още от самото начало.
— Имаш право — отвърна Харди. Той сдъвка хапката си, преглътна и издиша шумно. — Сбирщина глупаци.
Франи остави вилицата си.
— Представяш ли си само как нахлуха и превзеха цялото място? Ще речеш, че всички вътре бяха закоравели престъпници.
— Ами, виж — започна Харди, — ти сама го каза. Това е привидна дейност, прах в очите. Едва ли не, ако изпиеш едно, преди да си навършил двадесет и една, след това ще почнеш да обираш банки и да отвличаш хора. Но подобни акции се случват постоянно, като изгрева и залеза.
— Имам предвид, че все едно няма истински сериозни престъпления, та са решили да закопчеят няколко хлапета за пиене, преди да са навършили законната възраст.
— Няма да ги защитаваме — каза Харди. — Това разнищва самата тъкан на обществото, не знаеш ли? А и не забравяй, че освен това са затворили бара и са арестували барманите.
— Кой точно има полза от това? Безработицата е колко — към петнадесет процента, а така още повече хора остават без работа. Кому помага това?
— Това е добър въпрос.
— Знам. Но защо наистина? Не мога да си представя, че някой, ръководещ каквото и да било, би могъл да позволи това да се случи.
— Не само че го остави да се случи, Фран. Сам го причини.
— Това е доста плашещо — отвърна тя. — Можеха да арестуват Бек, ако не си носеше личната карта.
— Не, те не арестуваха хлапетата и слава богу. Имам усещането, че цялата работа беше заради барманите. Престъпен заговор, за бога. Те как да знаят дали някой е пълнолетен или не. Проверяват картите на хората на вратата горе, когато кажат паролата. Вътре барманите им наливат питие и познай какво? Личните карти са фалшиви. Това по чия вина е? А сега бедните копелета са в управлението и ги регистрират за заговор в продажба на алкохол на непълнолетни. Това е пълна пародия.