— Прилича на шилелага, оръдието на убийството.
— Ще ви помоля да допуснете, че това не е нито оръдието на убийството, нито предметът от снимката. Ще се съгласите ли, че прилича и на двете?
— Да.
— А на базата на вашия анализ от това зрително наблюдение колко бихте предположили, че тежи този шилелаг?
— Бих казал някъде около килограм и сто — килограм и триста грама.
Харди го подаде на свидетеля.
— Сержант, бихте ли преценили теглото на шилелага, като го държите в ръка?
Брито не беше доволен от това развитие и изгледа Харди с явно презрение.
— Тридесет-четиридесет грама — каза той. — Фалшив е.
— Въобще не е фалшив — отвърна Харди. — Просто е това, което е. Бихте ли се съгласили, сержант, че това е именно предмет, приличащ на шилелаг, но изработен от нещо като стиропор?
Харди го взе от ръцете на свидетеля и го остави върху масата е доказателствата.
— Извинете, не чух отговора ви.
— Да. Това е предмет, приличащ на шилелаг, но е изработен от стиропор.
— Нямам повече въпроси — каза Харди и се обърна към Стиър: — Желаете ли да разпитате свидетеля отново?
Грозника вече беше на крака и заговори отсечено:
— Сержант Брито, нека се върнем към доказателство на обвинението номер седемнадесет, снимката на обръснатия скалп на жертвата. Имахте ли възможност да видите раната и отпечатъка върху главата на жертвата в моргата?
— Да.
— Вие ли направихте снимката, посочена тук като доказателство на обвинението номер седемнадесет?
— Аз.
— Обработихте ли фотографията по някакъв начин?
— Не.
— Значи това е съвсем истинска рана със съвсем истински отпечатък, причинена от съвсем истински инструмент точно от вида, който описахте, така ли е?
— Да, така е.
— Благодаря, сержант — приключи Стиър и хвърли смразяващ поглед на Харди. — Може да се оттеглите.
39
До края на обедната почивка Харди не знаеше почти нищо, освен елементарния факт, че Тони Солая беше изчезнал. Уайът Хънт беше издирил блока му в „Тендърлойн“ и беше придумал охраната да го пусне. Управителят беше заявил, че наемателят е влязъл с още един мъж — „някакъв каубой“, двамата опаковали малкото вещи на Тони и се изнесли още по средата на следобеда. Били с малко камионче на компанията за превози „Ю-Хоул“, Тони качил мотора си в каросерията. Не оставил адрес за препращане на кореспонденцията, но управителят подсказал на Хънт да провери в пощенския клон. Там също нищо не знаели.
Откъдето и да го погледнеш, Тони Солая просто вече го нямаше.
В съда Стиър реши да отвърне на удара, който беше понесъл с бутафорния шилелаг и омаловажаването на показанията на сержант Брито, и призова Дейвид Уикърс.
Пияницата от „Детелината“ се потътри нервно напред и застана на скамейката. Дългата му до яката коса днес беше сресана назад и вързана на опашка. Все още си личеше, че някога е била руса, което се виждаше и от светлите му вежди и бледосините очи. Носеше мокасини на бос крак, бежови панталони и виолетова риза с черна кожена вратовръзка. Отгоре беше наметнал бежово кадифено спортно яке.
Стиър не губи нито миг.
— Господин Уикърс — започна той, — бихте ли се нарекли редовен посетител в бара „Малката детелина“, притежаван от обвиняемия по това дело Моузис Магуайър?
— Предполагам, да. Почти всеки ден съм там.
— От колко отдавна сте редовен клиент?
— Още откакто помня — позасмя се Уикърс и се обърна към заседателите. — Това ще рече от около вчера.
Гомес удари с чукчето и прекъсна кикота в залата.
— Господин Уикърс — обърна се строго тя към него, — тук не е място за шеги. Това е съд, а не бар.
Дейв сведе разкаяно глава.
— Съжалявам. Малко съм нервен.
— Добре. Но моля да отговорите сериозно на въпроса на г-н Стиър. Разбрахте ли?
— Да, госпожо. Съжалявам.
— Помните ли въпроса, г-н Уикърс? — уточни прокурорът.
— Не точно.
Нов смях посрещна и тези думи.
— Ще го повторя. От колко отдавна сте редовен клиент в „Малката детелина“?
— Бих казал от седем или осем години.
— Средно колко дни в седмицата го посещавате?
Дейв се намръщи в опит да се концентрира и подръпна яката и вратовръзката си.
— Кажи-речи всеки ден, ако не съм болен. Понякога дори и тогава.
— Значи почти всеки ден, така ли?
— Да, така бих казал.
— А през всичките тези много дни да сте забелязал тоягата, понякога наричана и шилелаг, която обвиняемият е държал там?