Харди го беше прочел преди делото и това беше довело до най-голямата караница с Моузис. Въпреки ясните указания на Харди явно доста пияният му клиент беше решил да си изпее и майчиното мляко пред двамата арестуващи го полицаи, които пък имаха достатъчно ум в главите си да сложат микрофон и записващо устройство под задната седалка на автомобила си.
Харди беше убеден, че ще има да патят заради това катастрофално решение.
— Следовател Шър — започна Стиър, — кажете, ако обичате, на съда каква е връзката ви с този случай.
— Когато обаждането за смъртта на Ричард Джесъп постъпи в отдел „Убийства“, моят партньор Пол Брейди и аз бяхме назначени да я разследваме. През следващите няколко дни идентифицирахме заподозрения и накрая го арестувахме за убийството на г-н Джесъп.
— Къде беше осъществен арестът?
— В бара на обвиняемия, „Малката детелина“ на „Линкълн Уей“, близо до Девето авеню.
— Следовател, каква е процедурата, когато арестувате заподозрян?
— Първо информираме заподозрения, че е арестуван, а след това му прочитаме правата.
— В какво се изразяват те?
— В общи линии информират заподозрения, че е арестуван, че има право на адвокат, право да запази мълчание, но ако реши да говори, всичко, което каже, може и ще бъде използвано срещу него.
— Прочетохте ли правата на обвиняемия Моузис Магуайър при ареста му?
— Да, прочетохме ги.
— А какво правите след това?
— Ако заподозреният не окаже съпротива или няма някакви здравословни проблеми, му слагаме белезници и го слагаме да седне на задната седалка на полицейския автомобил. С него го отвеждаме до Съдебната палата за регистриране и за началото на процедурата.
— Това ли направихте с обвиняемия в този случай?
— Да.
— Благодаря ви — каза Стиър и отиде до масата с веществените доказателства. — Сержант, ще ви пусна един запис, а след това ще ви попитам дали това е бил пълен и точен запис на казаното от обвиняемия по пътя, след като е бил арестуван.
Следващият половин час беше истинско мъчение за Харди, който се стараеше да не реагира по никакъв начин, докато слушаше как очевидно пияният Магуайър прави точно обратното на това, което му беше казал.
Записът свърши и Стиър се обърна към Шър:
— Казахте ли на обвиняемия, че го записвате?
— Не.
— Вие или следовател Брейди задавахте ли му някакви въпроси?
— Не. Просто го оставихме да говори.
— Значи по пътя г-н Магуайър е казал: „че си заслужаваше да го пречукат и се радвам, че е пукнал“.
Планът на Харди беше да печели симпатиите на съдията и се стараеше да ограничи възраженията си, но това беше вече прекалено и той се изправи:
— Ваша чест, записът е ясен и е заведен като доказателство. Не е уместно да се моли свидетел да повтаря части или реплики от него извън контекста му.
— Възражението се приема. Господин Стиър, заседателите чуха записа и ще разполагат с него в стаята с доказателствата, ако желаят да го чуят отново.
Това не радваше особено Харди. Гомес беше съвсем права. Заседателите вече бяха чули и със сигурност щяха да чуят отново пиянската ярост на клиента му: „Ей, вие имате ли деца, бе! Нямате, а? А какво си мислите, че щяхте да направите, ако имахте дъщеря и някакъв дребен боклук първо я пребие, а после я изнасили? Щяхте ли да седите и да въртите палци? Стига бе, вие сте ченгета. Щяхте да отидете и да оправите нещата, нали? Нали! Ще ми кажете ли, че ей така щяхте да си седите? Защото понякога законът не решава проблема.“
Харди реши да не разпитва Шър.
— Господин Стиър, кой е следващият ви свидетел? — попита Гомес, когато тя излезе от залата.
— Ваша чест, обвинението ще пропусне.
Част пета
40
Харди прекара голяма част от уикенда в кантората в компанията на Ейми У и Джина Роук. Обсъждаха стратегията на защитата, като възлагаха най-големи надежди на версията „някой друг го е направил“. Трябваше и да съставят отговор на искането до съда, което Стиър им беше сервирал и беше завел официално в късния петъчен следобед. Беше озаглавено „Искане на обвинението за изключване на хипотетични доказателства относно възможна вина на трети лица“.
Харди го прочете набързо и реши, че звучи като погребален звън на надеждите им. Стиър въобще не беше глупав, беше прозрял накъде ще се насочи Харди със свидетелите си и беше предприел ход да му отреже пътя.
Гудмън и Ло бяха призовани, включени в списъка със свидетелите, и щяха да са на разположение на съда в понеделник сутрин. И двамата имаха причини да не харесват или дори да мразят Рик Джесъп. Гудмън можеше да смята Джесъп за заплаха, а Ло да изпитва силно желание да го накаже, така че и двамата имаха някакъв мотив да го видят мъртъв. Шест от момичетата на Ло бяха бити от Джесъп, а вероятно и подложени на кой знае още какви унижения, така че всяко от тях или техният покровител също можеше да има мотив да убие жертвата.