— В правото се казва ясно, че бягството е признак за осъзната вина и може да се прилага като косвено доказателство. Колкото и необичайни да ви се струват разкритията ни, те са верни и аз мога и ще призова свидетел, който да ги потвърди.
Гомес клатеше глава от почуда или раздразнение.
— Възхищавам се на смелостта ви, г-н Харди. Наистина. Като оставим настрана въпроса дали наистина можете да призовете свидетел, който да подкрепи някое от твърденията, все още не съм чула нищо, което да свързва г-н Солая или както е името му с действителното извършване на престъплението.
— Ваша чест, този човек е наемен убиец с мотив и възможност да е убил г-н Джесъп. Заседателите трябва да се запознаят с тази информация.
Гомес кимна няколко пъти, докато формулираше отговора си.
— Господин Харди — каза тя най-накрая, — съжалявам, но в този случай законът не е в подкрепа на вашето искане. Аз също не го подкрепям. Молбата ви да включите тези показания е отхвърлена.
На обяд Харди не успя да се насили да сложи в уста и хапка от специалитета на Лу, какъвто и да беше той. Търпеше поражение, оставаше му само един патрон и се бореше с категоричното си предчувствие, че и той ще се окаже халосен.
Беше призовал като свидетел началника на полицията на Сан Франциско. Стегната, ужасяваща, без чувство за хумор и изразително говореща, Вай Лапиър имаше впечатляващо властно и честно излъчване. Тя се облегна в стола на свидетеля, кръстоса крака и положи ръце върху облегалките. Изглеждаше спокойна и се чувстваше добре.
Харди беше сериозно разтърсен от събитията сутринта, но въпреки това трябваше да събере малко увереност, че включването на Лапиър в делото е отслабило позициите на обвинението. Ако обаче бяха слаби, защо тогава се притесняваше толкова много? От друга страна, ако доказателствата уличаваха Моузис, нима намерението му беше да критикува Лапиър и следователите, че са ги събрали колкото се може по-бързо, законно и цялостно?
Той се приближи към мястото си пред свидетеля, а всичките съмнения и въпроси какво се опитваше да постигне с Лапиър бушуваха в главата му. Смяташе, че му е било ясно, но внезапно цялата чистота на стратегията се изгуби.
Още по-лошо беше, че всякакво споменаване на заговор за възпрепятстване на правосъдието между Гудмън и Лапиър можеше по невнимание да доведе до подобни обвинения срещу него и Глицки. Можеше да започне обсъждане на тяхното сътрудничество, на старото им приятелство и на минали случаи, в които са участвали и двамата. Харди знаеше, че дори след толкова време сред правната общност се носят някои слухове. Точно затова Харди беше решил въобще да не призовава Ейб като свидетел, а да разпита само Лапиър.
Нещата можеха да загрубеят, ако хората веднъж те нарочат. Ето че сега се канеше да нагази с Лапиър точно в тези води, и то веднага след като всяка от идеите му беше разбита на пух и прах, а енергията му беше изчерпана до минимум. Нямаше обаче какво да направи. Беше в залата и трябваше да се залавя за работа.
— Началник Лапиър — започна Харди, — вие директно ли участвате в управлението на отдел „Убийства“?
— Не, обикновено не.
— Но в този случай сте поели нещата в свои ръце, вярно ли е?
— Да, вярно е.
— Бихте ли разказали на съда накратко как стана така?
— Разбира се — отвърна Лапиър с привидна готовност. — Един следобед ми се обади градски съветник Гудмън, който беше работодател на жертвата Рик Джесъп. Той изрази загрижеността си, че разследването не дава никакви резултати, и ми съобщи информация, че преди два месеца обвиняемият г-н Магуайър е отишъл в офиса му и е пребил г-н Джесъп. Това изглеждаше свързано с разследването, така че го сведох до вниманието на тогавашния шеф на „Убийства“ лейтенант Глицки. Той повика двамата следователи, работещи по случая, Шър и Брейди, и им предаде информацията.
— Шър и Брейди вече разполагаха ли с нея?
— Да. По същество двамата вече бяха идентифицирали обвиняемия като възможен заподозрян.
— Те работеха активно по случая, така ли е?
— Да, по всичко личеше, че е така.
— Бяха съставили комплекти от по шест снимки, за да ги покажат на свидетелите за разпознаване, нали?
— Да.
— А снимката на г-н Магуайър беше една от шестте?
— Така процедираме — кимна Лапиър.
Харди чу как столът на Стиър изскърца зад гърба му и познатата забележка не закъсня:
— Възразявам. Какво е отношението на тези въпроси към делото?
— Какво целите, г-н Харди? — запита Гомес.