— Особено като знаем, че си бил барман и всичко останало.
— Дяволски си права — каза Харди.
4
Както и стотици други правни кантори из цялата страна, през последните няколко години фирмата на Харди се промени драстично. Пазарът на недвижимо имущество и всички свързани с него сегменти вече не беше сериозен източник на приходи и повлече към провала десетки други бизнеси. Паричните потоци от строителство, от развитие, от сделки, потоците, които бяха кръвта във вените на фирмата, пресъхнаха почти напълно. От почти деветдесет адвокати във „Фриймън, Харди и Роук“ преди четири години сега бяха останали само седем. Повечето се занимаваха с дела за обезщетение и защита при наказателни дела, включително шофиране под влияние на забранени вещества, кражби от магазини и дребни обвинения за наркотици — плявата на правните услуги. Нещата се усложняваха и от факта, че Фриймън, един от първите четирима съдружници, беше мъртъв, Фарел трябваше да се оттегли и да заличи името си, след като беше избран за областен прокурор, а Роук се целеше все повече в кариера на писател.
Оставаше Харди.
Той често си мислеше, че съкращенията в персонала трябваше да достигнат и до секретарката му, вечно киселата, търпелива и лишена от всякакво чувство за хумор Филис. Тя работеше за Дейвид Фриймън още преди той да основе фирмата и нямаше никакъв начин Харди да се освободи от нея обосновано и е чиста съвест. Което не му пречеше редовно да обмисля нови планове за убийството ѝ.
Така беше и тази сутрин, когато той първо плува и отиде в кантората чак към единадесет и половина. Тя го поздрави на вратата на асансьора със скръстени пред гърдите ръце, като потропваше с крак, досущ като строга учителка, хванала натясно дете, безсъвестно закъсняло за училище.
— Добро утро, Филис — Харди си лепна предразполагаща усмивка. — Как си в тази прекрасна утрин?
— Едва ли може да се нарече още утрин, сър — каза тя. — Търсиха ви няколко пъти по телефона.
— Нещо важно ли?
— Не бих могла да кажа, сър. Това е правна фирма, хората, които ни се обаждат, понякога искат да ни възложат някаква работа, а това изглежда важно в общата схема на нещата. Поне за мен. Едното от обажданията беше от Ед Бенсън.
Бенсън беше генерален секретар на Върховния съд и името му привлече вниманието на Харди.
— Търсил ме е Ед Бенсън? Каза ли какво иска?
— Нещо за купчина дела с конфликт на интереси, които се опитват да разчистят. Каза, че ще го счита за лична услуга, ако успеете да слезете до съдебната зала тази сутрин…
Тя спря, въздъхна и продължи:
— Но вече е твърде късно. Оставих ви съобщение и на мобилния телефон.
Харди извади телефона си от калъфа, погледна го и се усмихна смутено.
— Понякога забравям да включа проклетото нещо — каза той и натисна телефона отгоре. — Ето. И, хоп, само погледни. Твоето съобщение. По-добре да му се обадя, преди да е станало още по-късно.
Беше класически случай с конфликт на интереси. Служебният адвокат можеше да защитава само един от барманите, тъй като, когато двама души са арестувани заедно, има огромна вероятност единият в крайна сметка да обвини другия. Един адвокат или една фирма (в този случай служебният адвокат) не може да представлява и двамата обвиняеми. Или, както беше сега, повече от десетината обвиняеми. Съдът трябваше да назначи частен адвокат за всеки от обвиняемите след първия. Това не беше просто конфликт, беше лудница.
Когато бизнесът не вървеше, подобни дела бяха като манна небесна, тъй като хонорарите на адвокатите се изплащаха от съда навременно, ако не и веднага. Така че за съдиите не беше проблем всеки ден да имат на разположение адвокат, който да поема конфликтните дела, ако се случеше да има такива. Но нямаше достатъчно хора за десетина дела наведнъж, така че на Бенсън му се наложи да обяснява по телефона.
— Чете ли за чистката, която устроиха снощи от Службата по контрол на алкохола, Диз? Новината за вълната от употреба на алкохол от малолетни, която залива града, и какъв бич е това?
— Нещо повече — отвърна Харди, — участвах в акцията. Най-тъпото нещо, което някога съм виждал.
— На мен ли разправяш? — каза Бенсън. — Сега имаме десетина ареста по углавно престъпление, всички насрочени за съда за тази сутрин. За повечето това е първо провинение, никой не е щастлив, а тук има много малко адвокати, ако въобще има, които да откликнат на молбата да се заемат с конфликта на интереси.