— Тезата ми, Ваша чест, е, че заради действията на началник Лапиър всички разпознавания от свидетелите в това дело са фатално опорочени.
— Добре. Възражението се отхвърля. Може да се опитате да представите тезата си, но бъдете внимателен.
— Да, Ваша чест, благодаря ви.
Харди се върна до масата си и се престори, че си преглежда бележките, за да спечели малко време. Погледна набързо клиента си в лицето, видя как Ейми У го наблюдава с очакване и го връхлетя чувството, че всичко рухва. Той се върна на мястото си пред свидетеля и започна отново:
— Началник, вие казахте, че сте се заели с този случай заради телефонното обаждане на съветник Гудмън. Той казали ви защо е толкова заинтересован, та чак се обажда на началника на полицията?
— Предположих, че го прави, защото жертвата е работила за него и е искал да се увери, че разследването напредва.
— Не е ли могъл да се обади на следователи Брейди и Шър и да им каже информацията?
— Да, предполагам, че е било възможно.
— Но въпреки това е решил да ги прескочи и да се свърже директно с вас?
— Явно е така.
— След това телефонно обаждане сте отишли в отдел „Убийства“, за да предадете информацията, нали?
— Да.
— Конкретно обвиняемия Моузис Магуайър ли обсъждахте?
— Да.
— След като г-н Гудмън ви е притиснал да покажете някакви видими резултати, не се ли разпоредихте следователите да продължат да разследват г-н Магуайър като основен заподозрян?
— По онова време той беше единственият заподозрян.
— Отговорът на въпроса е „да“ или „не“, началник. Не казахте ли на следователите, че искате резултатите от разпознаването на г-н Магуайър колкото се може по-бързо?
Лапиър изчака, като очевидно се надяваше Стиър да възрази, но той не помръдна. Тя смени Стойката си в стола и кимна.
— Да.
Харди усети, че започва да напипва твърда земя под краката си, и искаше да продължи да води свидетеля е лесни въпроси, на които да отговаря с „да“.
— Началник Лапиър, смятате ли, че сте предали на двамата следователи усещането си, че разпознаването на г-н Магуайър е спешно?
— Да.
— Като изключите всички други заподозрени? Да или не.
Лапиър се намръщи силно, погледна отново към Стиър и въздъхна.
— Да, но…
— Значи вашите следователи са показали комплектите с по шест фотографии на вероятните свидетели, като са знаели много добре, че г-н Магуайър е единственият правилен и приемлив отговор, вярно ли е?
— Възразявам.
— Възражението се приема.
— Нека перифразирам — каза Харди. — Началник, вие току-що казахте, че г-н Магуайър е бил единственият заподозрян, така ли е? И сте казали на вашите следователи, че очаквате от тях да извършат арест, вярно ли е?
— Не с тези думи.
Това не беше пряк отговор, но Харди не тръгна да го уточнява.
— Значи, когато са взели снимките на г-н Магуайър, те са знаели, че вие очаквате от тях той да бъде разпознат.
— Възразявам, това е хипотеза.
— Приема се.
— Няма да оспорвам, Ваша чест, мисля, че изясних тезата си.
Харди знаеше, че няма нужда да напомня на журито показанията на д-р Пейли, който беше дал всякакви доказателства, че полицаите могат да повлияят на очевидците, като знаят кой е верният отговор, а това се отнасяше и за разпознаване сред шест различни снимки или при очна ставка.
В общи линии Харди беше измъкнал от Лапиър това, което искаше. Но искаше още, усещаше, че след катастрофалната сутрин се нуждае от още нещо. Той си пое дъх и изстреля следващия си въпрос:
— Началник, познавате ли бизнесмен от Сан Франциско на име Джон Ло?
— Възразявам! — почти кресна Стиър от ярост и отвращение. — Възразявам! Съдът вече се произнесе с решение по този въпрос.
— Не и в този контекст, Ваша чест.
— Достатъчно близо е — каза Гомес. — Възражението се приема.
Харди смени подхода.
— Началник, вие знаете как да получите заповед за арест, нали?
— Да.
— Обикновено това включва предаване на случая на областния прокурор, който дава съгласието си, че случаят заслужава да бъде повдигнато обвинение, и отива при съдия, за да го повдигне и да му бъде издадена заповед за арест на обвиняемия. Така ли стават нещата?
— Понякога.
— Началник, като казвате „понякога“, имате предвид доста по-често от деветдесет и девет процента от случаите, нали?
— Не мога да посоча статистика.
— Но знаете, че по тази процедура минават стотици заповеди за арест, които се издават в Сан Франциско всяка година. Едва няколко са изключение, нали?
Лапиър трябваше да признае, че е така.