— Ваша чест — каза Фарел, като стигна до преградата, — моля да ме извините за прекъсването. Искам разрешение да дойда до вас.
Гомес погледна въпросително към Харди, който все пак разпитваше свидетеля си.
— Не възразявам, Ваша чест — каза той. — Всъщност смятам да освободя свидетеля.
— Господин Фарел, може да се приближите — покани го съдията.
Фарел бутна ниската вратичка с непривичен яростен блясък в очите. Когато се изравни с Харди, забави крачка и го наказа с враждебен поглед. Фарел загърби заседателите и се приведе към ухото на адвоката.
— Тази помия е под нивото ти — процеди той.
В кабинета на съдията царяха хаос и гняв. Гомес нямаше никакъв избор, показанията на Джина Роук трябваше да бъдат чути. Всички знаеха, че Фарел ще я обвини в лъжесвидетелстване и ще я преследва с цялата строгост на закона, стига отнякъде да се появеше доказателство, че думите ѝ са неверни. През повечето време Харди стоеше мълчалив. Беше шокиран. Не знаеше какво става, но му приличаше на пълна катастрофа. Предишната вечер с Джина се бяха шегували за някакъв евентуален сценарий, но дори и в най-дивите си фантазии Харди не си беше представял, че тя ще направи нещо подобно и ще разкаже такава история. Когато срещата при съдията приключи, всички се упътиха обратно към съдебната зала. Заседанието щеше да започне след петнадесет минути.
Харди чакаше до вратата на дамската тоалетна и успя да издебне Джина, когато излизаше. Тя му се усмихна напрегнато, но устните ѝ трепереха.
— Още ли се забавляваме? — попита тя.
Той не успя да каже нищо. Само кимна с глава и тя го последва. И двамата познаваха отлично разположението на стаите в задната част на Съдебната палата. Харди стисна Джина за ръката над лакътя и я поведе бързо към празна стая за разпити до асансьорите. Остави я да влезе, обърна се, затвори вратата и я подпря с крак, за да не може никой да нахълта.
— И сега какво? — нахвърли се той срещу нея.
— Сега ще ме призовеш и аз ще разкажа историята си.
— Джина… Господи боже.
Харди едва намираше думи и прекара пръсти през косата си.
— Това няма да се получи. Пълна лудост е.
— Кое е лудост?
— Моля те. Какво правиш?
— Казвам истината.
— Не можеш…
— Мога. Съвсем определено мога. Ти загуби, Диз. Стиър спечели с всеки свидетел. Ако Моузис отиде в затвора, ти, аз и Ейб ще го последваме, при това скоро. Не го ли разбираш? Искаш ли да рискуваш? Или за теб няма значение?
— Разбира се, че има, но…
— Няма „но“, Диз. Отрязаха ни всички варианти за смислена защита. Това е единственият ни шанс.
— Но това е лъжесвидетелстване. Лъжа.
— Не е лъжа. Истината е.
— Знаеш, че не е. Това е само идея, а снощи се посмяхме над нея. Това никога не се е случвало.
— Казвам ти, че се случи.
Харди поклати глава.
— Джина, стига. Така не може да се спечели.
— Може, ако е единственият изход. А никой от нас не може да си позволи да загуби.
— Това не е ясно. Не знаем…
— Не можем да рискуваме.
— Това не е риск. Заседателите няма да повярват.
— О, да, ще повярват. Ще ги накарам да повярват.
— А след това аз трябва да се разпростра върху това и в заключителната си пледоария.