— Ще направиш каквото трябва. Както го правя и аз. Нали все казваш, че сме се събрали все пораснали хора. Няма място за детински изпълнения.
Джина стоеше с леко раздалечени крака, скръстила ръце пред гърдите и го гледаше упорито.
— Всичко това се случва, Диз. Ти ще ме разпиташ, а аз ще разкажа историята от скамейката на свидетеля.
— Не можеш да го направиш.
— Трябва. Кълна ти се, че това е истината, всяка дума е истина. Нека заседателите решат.
Джина погледна часовника си.
— Имаме три минути. Няма да се откажа. Случи се. И е вярно.
Тя пристъпи към него.
— Хайде да вървим — каза Джина с внезапна нежност. — Всичко ще е наред.
Харди имаше чувството, че нищо никога вече няма да е наред.
Юристите, съдията, стенографката и областният прокурор се бяха върнали в залата, Джина Роук вдигна ръка и се закле, че показанията, които ще даде, са истината, цялата истина и само истината.
Харди стоеше срещу нея вцепенен. Той беше адвокат на Моузис Магуайър и се беше заклел да осигури на клиента си най-добрата позволена от закона защита. Ето че беше на път да получи показания, които да убедят заседателите, че Моузис е невинен.
Но знаеше, че това не е истината. Можеше да се кълне до гроб, че всичко е вярно, но щеше да знае, че е лъжа.
Джина му беше казала, че историята е истинска, и се беше заклела в съда. Не му беше работа, нито пък морално задължение да показва пропуските в показанията ѝ, трябваше да ги поддържа. Отново си повтори, че не бива да доказва, че тя лъже. Това не беше негова работа, дори и да можеше.
В момента Харди ненавиждаше това рационално мислене, защото знаеше, че и то е фалшиво. Но нямаше какво да направи. Беше длъжен да получи показанията, както би направил и с всеки друг клиент.
— Госпожице Роук, какви са отношенията ви с г-н Магуайър?
— Приятели сме от шест или седем години.
— Това приятелство включва ли и интимна близост? Физическа близост.
Джина погледна Моузис, а след това и към мястото на Сюзън на първия ред.
— Да, включва.
Из залата се разнесоха сподавени възклицания. „Мама му стара“, изтърва се някой. Ръцете на Сюзън литнаха към устата ѝ, а Моузис наведе глава и скри лицето си в шепи. Някои от заседателите вече бяха осъзнали, че предстоеше нещо необичайно, спогледаха се и се приведоха напред. На масата на защитата Ейми У се наклони към Моузис, прошепна нещо в ухото му и сложи покровителствено длан върху ръката му.
— Госпожице Роук — продължи Харди, — скоро обръщали ли сте се към полицията с информация по този случай?
— Да.
— Къде бяхте в следобеда на смъртта на Рик Джесъп на първи април тази година, неделя?
Джина си пое дълбоко дъх. Сенките под очите ѝ бяха толкова тъмни, че приличаха на синини. Харди започваше да извлича показанията ѝ със серия от въпроси.
— В късния следобед, около пет часа, бях в апартамента си и пишех. Тогава Моузис, тоест г-н Магуайър, почука на вратата. Беше много разстроен. Каза ми, че предишната вечер дъщеря му е била изнасилена. Беше извън себе си от ярост и безпомощност. Не знаеше какво да прави. Знаеше кой е изнасилил дъщеря му, знаеше го и къде живее. Беше проверил адреса, тъй като преди време беше търсил г-н Джесъп и се беше конфронтирал с него физически. Сега обаче искаше да отиде до жилището му и да го убие. Опитах се да го успокоя и донякъде успях. Той се разплака от безпомощност, а аз седнах до него, като се надявах да го накарам да се почувства по-добре.
Тя въздъхна, погледна към заседателите, но бързо отмести очи.
— Така се случи — продължи тя, — че едното доведе до другото и ние… имахме интимен контакт. Станахме няколко часа по-късно, той се изкъпа и си тръгна. Навън тъкмо се развиделяваше.
В залата цареше пълна тишина. Сюзън Уайс стана, обърна се с гръб към съда и съпруга си и тръгна по централната пътека към вратата.
Харди не помръдваше.
— Благодаря, госпожице Роук — кимна накрая той и се извърна към Стиър. — Свидетелят е ваш.
Прокурорът се изправи бавно и тръгна към средата на залата, за да застане пред Джина. Преди обаче да се обърне към нея, погледна към заседателите с абсолютно безизразно лице, за да може някак си да им предаде недоверието и презрението си. Моментът обаче вече не беше на негова страна.
Харди познаваше Големия грозник от доста време, но сега почти го съжаляваше. Изглеждаше объркан и разсеян, а въпросите му бяха такива, че в крайна сметка си навреди.
Стиър се обърна към свидетеля и започна:
— Госпожице Роук, каква е професията ви?