Самият Моузис също е жертва, но на собствената му вина. Но ако вярвате на дадените под клетва показания на г-ца Роук, тази вина не е заради извършено убийство, а заради изневяра. Решил е, че по-скоро би лежал в затвора, ако това ще спести на съпругата му болката да узнае за неговото предателство. Би лежал в затвора, ако това ще спаси и дъщеря му от още болка — не само от изнасилването, но и от лошата, ако щете, дори зла мъжка природа.
Харди замълча драматично.
— Сигурен съм — продължи той, — че г-н Стиър би искал да повярвате, че решението на г-ца Роук е хладнокръвно пресметната стратегия на защитата. Не. Това решение е изключително мъчително за нея и за всички засегнати и тя ще трябва да живее с последствията до края на дните си. Тя каза къде се е намирал и какво е правил Моузис Магуайър в следобеда и вечерта в онази неделя, на първи април. Фактите са си факти — ако повярвате на г-ца Роук, а не забравяйте, че това са показания под клетва, то тогава истината, чистата истина е, че Моузис Магуайър не е убил Рик Джесъп.
Харди се зачуди дали да не приключи и да седне, но искаше заседателите да чуят още две неща.
— Добре, а кой тогава го е убил? — запита той риторично. — Не знаем. Но знаем, че г-н Джесъп е бил жалко човешко същество и много хора може да са искали да го убият. Наистина ли смятате, че Британи Магуайър е била единствената му жертва, единствената жена, която някога е нападнал? Това е човек, който я примамва в бар, носи в себе си опиати и хладнокръвно планира това най-брутално престъпление. Ами другите му жертви? Нима нито една от тях не е можела да го убие? Ами любовниците им? Братята им? Приятелите? Гаджетата? Нима нито една от тях не е имала баща, който да се ядоса и вбеси дотолкова, че да посегне сам, както обвинението твърди, че е направил Моузис Магуайър?
Това е естествена реакция. Всеки от нас, а и всеки от вас сигурно я е изпитвал. Но обвинението по този случай така и не се е опитало да открие някой от онези други хора, които са имали същия разбираем, ако не и оправдан мотив да убият този много лош човек.
Само че човекът, взел правосъдието в собствените си ръце, човекът, убил Рик Джесъп, не е Моузис Магуайър. По времето на убийството Моузис Магуайър е бил някъде другаде и сега вече чухте и знаете къде. Нека още веднъж не забравяме, че няма никакви физически доказателства, които да сочат, че г-н Магуайър е бил в апартамента на г-н Джесъп.
Харди реши да нанесе последния си удар.
— Накрая нека се спрем на това кого онези свидетели са забелязали да върви по тротоара в „Марина“, носещ в ръка нещо, определено като тояга. Честичко ставаше дума за това. Отговорът е, че са видели човек със среден ръст и средно тегло, облечен с яке на „Джайънтс“, с дънки и туристически обувки. По време на процеса вие бяхте в една зала с г-н Магуайър и несъмнено сте забелязали, че той е среден на ръст и със средно тегло. Има кафяви очи и кафява, макар и леко прошарена коса. Няма отличителни белези като татуировки или някакви особености.
Така че свидетелите в този процес са зърнали мъж, който прилича на г-н Магуайър. Бил е с яке, каквото носят много хора в Сан Франциско, все пак то е на бейзболния отбор на града. Не знаем кой е бил този човек. Но просто трябва да разберем, че това не е бил Моузис Магуайър. И е нямало как да бъде той. По това време той не е бил там.
Помнете, че ние сме екипът на защитата. Не трябва ние да доказваме, че той не е убиецът, а той, бездруго не е. Обвинението, обвинението трябва да докаже, и то извън всякакво съмнение, че измежду другите жертви на г-н Джесъп, техните приятели и, да, бащи няма друг човек със среден ръст и тегло, с яке на „Джайънтс“, който да има същия мотив и да би могъл да извърши това престъпление. Обвинението не го направи. Дори не се опита, а това е много тъжно, тъй като случаят е толкова опетнен от политическа намеса.
Точно затова — заради тези неоспорими причини, заради всички обосновани съмнения — вие сте задължени от закона и от вашите клетви като заседатели да решите, че Моузис Магуайър е невинен. Благодаря ви.
Около четиридесет минути по-късно Харди и Глицки седяха в основната зала на „Сам“. Харди си беше донесъл мартинито от бара, а Стефано току-що му беше сервирал чаша каберне и телешко, увито в бекон. Глицки, познат на приятелите си и като „Господин нисък холестерол“ заради прекарания преди години инфаркт, ядеше морски език на скара с гарнитура от спанак на пара и пиеше студен чай.