— Не е наложително да е така — каза той и ги изгледа поред. — За нито една от вас. Журналистите ли ви тормозят?
— Няма и минутка спокойствие — обади се Британи.
— Опитахме се да обядваме в „При Лу“ — оплака се Сюзън.
— Накрая решихме, че можем да се скрием тук. Надявам се, че нямаш нищо против. Там беше пълна лудница.
— Разбира се, че нямам нищо против — отвърна Харди. — Това е добра идея, макар че присъдата може и да се позабави. Ако нещата се проточат, всички може да дойдете при нас с Орани, а утре отново да дойдем тук, няма никакви проблеми.
— Ами, всъщност… — започна Сюзън.
— Това не е най-важното — прекъсна я по-малката ѝ дъщеря.
— Най-важното е дали татко наистина е спал с онази жена.
Сюзън се прокашля и изчака, за да привлече вниманието на всички.
— Диз, аз вече казах на момичетата, че не бива да се тревожат за това. Джина ме изведе от залата и ми съобщи какво ще направи, както и че не е вярно.
— Това ли ти е казала? — повдигна учудено вежди Харди.
— Опита се да ми спести неприятностите — кимна Сюзън.
— Така е — намеси се Британи, — но нали знаеш какъв е проблемът, ако някой ти каже, че лъже?
Харди знаеше и кимна.
— Че може да те лъже и за това.
— Каква тогава е истината? — попита Британи. — Ти знаеш ли?
— Ти какво смяташ, чичо Диз? — настоя и Ерика. — Той каза ли ти? Убеден ли си наистина?
— Знам в какво вярвам, но няма как да съм съвсем сигурен, Ерика.
— А в какво вярваш? — настоя тя.
Харди обаче отказа да бъде въвлечен в подобна дискусия.
— Въпросът не е в какво вярвам аз. Вие не сте длъжни да казвате каквото и да било.
— Но всички не спират да питат… — продължи Ерика.
Харди кимна. Той беше наясно колко ненаситни и вулгарни са медиите и на какво са подложени трите жени.
— Нека си питат. Това им е работата. А вашата е да не отговаряте. Опасявам се, че сами трябва да решите в какво да вярвате.
— Но ако татко е не е имал връзка с онази жена, това означава, че е отишъл и е убил Джесъп — каза Ерика.
— Не е задължително да е така. Може да го е убил някой друг. Искам да ме чуете. Всички явно смятате, че трябва да кажете нещо, че трябва да обяснявате нещата или да имате мнение. Отговорът е лесен — не трябва да казвате нито дума на онези хора. Просто им кажете „Без коментар“. Каквото и да ви питат. „Без коментар“. Не „не знам“, „не бих могла да гадая“ или нещо подобно. Просто „Без коментар“.
Харди се усмихна широко.
— Искате ли да се поупражнявате? Вярвайте ми, че трябва. Такова отношение е странно и неестествено, но трябва да си го наложите. Ако искате, мога цял следобед да ви задавам въпроси, а вие да ми отвръщате „Без коментар“.
— Но така ще изглежда сякаш наистина крием нещо — каза Ерика.
— Какво например?
— Ами, че прикриваме онази лъжа. Лъжата на Джина.
— Откъде знаете, че е лъжа? Или коя точно част не е вярна?
— Дизмъс, моля те — каза Сюзън. — Нима трябва да казвам на приятелите си, че знам, че съпругът ми не е убил онзи човек, защото по същото време ми е изневерявал? И да се примиря? Какво толкова, чудо голямо.
— Не — отвърна Харди. — Трябва да кажеш, че това не влиза в работата на когото и да било. Нека се чудят и да говорят каквото си искат. Това е семеен проблем, а ти, Моуз и момичетата се справяте с него както можете и е редно да ви оставят на мира. Но още по-добре ще е да казвате „Без коментар“ на всички. Ако са ви наистина близки приятели, ви давам специално разрешение да казвате „Съжалявам, но наистина няма да коментирам“. Но няма нужда дори да се чувствате задължени да го правите. Осъзнавам, че правото на личен живот и пространство малко не е на мода, но концепцията за него е съвсем реална.
— Но каква е истината? — попита Британи.
— Нека приемем, че това, което Джина е казала на майка ти, е истина. Тя и баща ви не са имали връзка, както тя заяви пред съда.
— Ако това не е истина — продължи настъпателно Ерика, като едва преглъщаше сълзите си, — тогава татко е убиец.
Харди помълча и обмисли отговора си.
— Мила, баща ти се е бил във Виетнам. Там е убивал хора, както и аз. Това не ни прави убийци. Отнемането на живот невинаги е убийство. Понякога е оправдано.
— Смяташ ли, че ако татко го е направил, е било оправдано? — попита Британи.
— Брит, само баща ти може да отговори на този въпрос.
Всички се умълчаха. Накрая Британи въздъхна и погледна чичо си.
— Искам да те питам още нещо, чичо Диз, и сигурно ще можеш да ми отговориш. Знаеш ли какво е станало с Тони?