Беше вторник, пет и половина часа на един спокоен и слънчев следобед в края на лятото и животът му изглеждаше почти нормален. В „Малката детелина“ се събираха доста хора, Дейв се беше върнал на обичайното си място и пиеше третата си бира от час и половина насам. Една от лигите по дартс провеждаше състезание в задната стая и около двадесет играчи вдигаха врява и се мотаеха из коридора към предното помещение.
Осем от десетте високи столчета пред барплота бяха заети от четири двойки. Назад към тоалетните седеше групичка от шест или осем младежи около колежанска възраст, но всичките бяха над двадесет и една години, Моузис се беше постарал да се увери лично. Тъкмо бяха поръчали коктейли, а той ги беше приготвил с първокласен алкохол. Ако останеха доволни, сигурно щяха да поръчват още и да навъртят сериозен оборот.
Това също му даваше някаква малка надежда за бъдещето. Малка, защото вече не беше толкова платежоспособен. Беше прехвърлил още двадесет и четири процента от бара на шурея си като заплащане за представянето му по делото. Нямаше основания да се оплаква, защото беше отново на свобода, а заслугата за това беше на Харди. Отношенията им бяха станали чувствително по-хладни, но Харди беше добър човек и Моузис беше запазил мажоритарен дял дори и след сделката. Сега имаше петдесет и един процента от бара, а Харди държеше другите четиридесет и девет. Освен това Харди беше настоял, че когато делът му от печалбата достигнеше стойността на разходите на Моузис по делото, което със сегашното темпо щеше да стане след около стотина години, ще върне двадесет и четирите процента на шурея си. Стиснаха си ръцете.
В семеен план нещата не вървяха толкова добре, макар че все още се надяваше той и Сюзън да успеят да си върнат старите взаимоотношения. И двамата се опитваха. От следващата седмица щяха да започнат да посещават и консултации. Сюзън още не можеше да приеме какъв човек се беше оказал Моузис и какво беше направил. Тя смяташе, че вярва, че той не ѝ е изневерил, но никога не го беше питала директно, а и той не беше повдигал темата. Ситуацията беше деликатна, тъй като отричането за връзката с Джина Роук едва ли не водеше до признание, че е убил Рик Джесъп. Доказателствата сочеха, че е имал всички възможности да го направи, а това също беше неприемливо за съпругата му. Така че в момента и двамата живееха в ничията земя на съмненията и страданието.
В края на краищата той беше приел, че това, както и всичко друго в живота, ще отнеме време, вероятно много време. Можеше единствено да продължава да не пие, да има вяра и да се надява, че двамата ще успеят да бъдат отново истински заедно.
Моузис занесе четвъртата бира на Дейв, приготви по още един коктейл за двойките на бара, взе си чаша за тъмна бира „Гинес“, но си наля газирана вода и добави лед и лайм. Обърна се и избра от плейлиста „Малката скала“ и още три стари парчета. Погледна колко е часът и се заслуша в музиката.
Лин, заместничката на Тони, която отдавна работеше за Моузис в неделя и понеделник, беше поела повечето от нощните смени. Беше свикнала да изкарва повече пари и обираше всички смени, които Моузис ѝ предлагаше. Трябваше да дойде след двадесет минути, а той щеше да си иде у дома и да си направи барбекю на покрива заедно с жена си и двете момичета. Тогава щеше да им каже за деветнадесетте дни, тъй като всички знаеха, че това е важна психологическа бариера. Така щяха да разберат, че не се е отказал, че се държи и се справя отлично.
Моузис свали две чаши за бира „Бас“.
— Ей, Моуз — подвикна му мъжът с момичето вдясно, — знаеш ли дума, в която да има три съгласни една след друга? Мен ако питаш, няма такава.
— Напротив, има — отвърна приятелката му.
Предната врата се отвори и в бара влезе жена на средна възраст със сива коса. Вечерта беше необичайно топла, но тя носеше дебело, дълго до коленете палто. Поспря се, за да може очите ѝ да посвикнат със слабото осветление, забеляза празното столче точно пред Моузис и седна. Свали голямата си чанта от рамото, остави я на бара и му кимна като на познат. Моузис имаше чувството, че я е виждал някъде, но не можеше да се сети къде. Отблизо си личеше, че изглежда добре, и Моузис си помисли, че е някъде на неговите години, може би малко по-възрастна от обичайното за клиентите на „Детелината“.