— Моузис Магуайър — каза тя.
Барплотът беше блестящо чист, но Магуайър по навик беше започнал да го бърше пред нея и при всяко движение усещаше неравностите от ударите с шилелага преди толкова много месеци. Сложи салфетка пред клиента и каза:
— Аз съм. Какво да ви предложа?
Двойката вдясно още спореше за думата с трите последователни съгласни.
— Отсреща! — каза тържествуващо момичето. — Т, С и Р.
— Вярно, браво на теб — посочи я Моузис и вдигна ръка, за да плесне нейната.
В частицата от секундата, когато отмести поглед от нея, сивокосата жена бръкна в чантата си. Когато Моузис я погледна, тя тъкмо вадеше ръката си.
— Аз съм Пени Джесъп — каза тя.
Държеше голям сребрист пистолет, хвана го с две ръце и без никакво колебание стреля три пъти от упор в гърдите на Магуайър.
Заупокойната служба беше в „Свети Игнатий“, а погребението на Магуайър беше в Колма в петък. След него Харди и Франи поканиха у дома си приятели, за да почетат Моузис. В катедралата и на гробищата имаше поне двеста души, но Харди очакваше да дойдат не повече от тридесет или четиридесет. Появиха се обаче повече. Освен Уес и Сам, Ейб и Трея, Джина, Уайът Хънт, Ейми У и много от клиентите от „Детелината“ пристигнаха още и хора от сбирките на анонимните алкохолици. По-изненадващо беше присъствието на няколко патрулни полицаи от района на „Детелината“ и на двама от заседателите по делото.
Харди беше заобиколен от гости и тъкмо вадеше една студена бира „Бекс“ от хладилника в кухнята, когато Уес Фарел се доближи до него.
— И аз искам такава, ако има и за мен — каза той.
Харди му я връчи и Фарел отпи.
— Доста хора са дошли — кимна прокурорът.
— Моузис беше доста известен.
— Да отбележа за протокола, че съм направо потресен от случилото се.
— Трябваше да внимаваме — съгласи се Харди. — Да хвърляме по едно око, да се оглеждаме. Да направим нещо. Тя го е дебнела. Аз трябваше да се сетя.
— Но защо? Синът ѝ е мъртъв.
Фарел се поколеба.
— Тя явно не е повярвала на историята на Джина.
— Логично заключение.
Харди отпи от бирата си.
— Да отбележа за протокола, тъй като явно това е лафът на деня, че все още никой не е опровергал думите на Джина.
— Ако не възразяваш, бих предпочел да не говорим с такива термини. Процесът беше честен и ти спечели. Между другото Сам ми каза, че не си отговорил на поканата за сватбата.
— Реших, че може би съжаляваш, че си ни поканил.
— Ти шегуваш ли се? Имам едва около трима истински приятели в града. Ще е хубаво, ако някой от тях дойде на сватбата ми.
— Чух, че дори Сам ми е била бясна.
— Трея явно е доносник — засмя се Фарел.
— Сигурно.
— Знаеш ли кое е смешното? Нали си спомняш как тя се опитваше да е на моя страна в онзи морален спор между нас двамата и поне да се постарае да погледне на нещата през моите очи? Това ѝ беше първият такъв опит.
— Как се справя досега?
— Общо взето, стигна до извода, че си постъпил правилно. Моузис е трябвало да убие онзи тип, тъй като изнасилвалите заслужават да умрат. И това са думи на моята либерална годеница.
— Заседателите се произнесоха, че Моузис не го е убил — каза Харди. — Но съм впечатлен от начина ѝ на мислене. Съпругата на областния прокурор трябва да подкрепя смъртното наказание, не смяташ ли?
— Тя не харесва частта с „наказанието“. Иска просто да очисти изнасилваните.
— Тя е твоят малък борец за справедливост, който поема правосъдието в собствените си ръце.
— Знам, това е много специално отношение.
Фарел се вгледа в тълпата и се сепна.
— Направо не мога да повярвам.
— Какво? Леле! — изуми се и Харди.
Фарел го потупа по ръката.
— Ще те оставя да се оправяш сам — каза той и тръгна към задната врата и към двора.
Пол Стиър си проби път през хората и стисна ръката на Харди.
— Извинявам се, че се натрисам на купона, но ти каза, че всички са поканени.
— Така беше — каза Харди. — Да ти донеса ли нещо за пиене?
— Не, благодаря, нищо не искам.
— Беше ли на погребението?
— Да, но стоях отзад. Не исках да привличам внимание и да създавам шумотевица. Мисля, че случилото се е ужасно.
— Фарел току-що каза същото. Който нож вади, от нож умира и така нататък. Ако го е направил, разбира се.
Харди не се чувстваше особено спокойно и въздъхна.
— Ти наистина ли се съмняваш?
— Без коментар — отсече Харди и се усмихна неприязнено.