Фарел го изгледа косо.
— В интерес на истината точно така е. Занимаваш ли се със случаите?
Харди кимна.
— Преди няколко часа ми се обади Ед Бенсън с молба да намеря адвокати по делата с конфликт на интереси. Аз, естествено, се явих доброволно, за да изпълня гражданския си дълг.
— За което съм ти дълбоко благодарен, о, извънреден служителю на обществото.
— Ама наистина. Ти ли повдигна обвинения срещу ония несретници? За пиене под законната възраст?
— Вярвай ми, идеята не беше моя.
— И на кого тогава трябва да благодарим и двамата?
— Допускам, че познаваш нашия почитаем Лайъм Гудмън от Градския съвет?
Харди приседна на страничната облегалка на дивана.
— Помислих си, че може да е той. Просто съм леко изненадан, че си одобрил заповедите за арест.
— Не ме занимавай с политика — махна с ръка Фарел. — Гудмън искаше арести по углавни престъпления, Диз. Ще ти спестя разговора ни. А няма никакво съмнение, че до довечера хората ще знаят, че зад всичко това седи Гудмън. Той ще се появи по всички новини, местни и национални, и ще се опита да си припише колкото се може повече заслуги.
Фарел се приближи до джагата, взе топчето и го пусна на масата. Зае позиция за удар и яростно завъртя ръкохватката. Гол. После отново погледна Харди.
— Сякаш градът си няма достатъчно проблеми. Знаеш ли, че снощи са станали три убийства? Три. Дори не знам колко са повече или по-малко сериозните побои, нахлуванията с взлом, сделките с наркотици, обирите на обществени места и тежките телесни повреди. А за какво получавам обаждане? За обществения бич употреба на алкохол под допустимата възраст. Вие майтапите ли се с мен?
— Дванадесет ареста — каза Харди.
— Няма нужда да ми казваш. Вече всички ми надуха главата — от шерифа до кмета, включително и обичната ми приятелка. Защо градът се нахвърля на това? Защо нямаше никакво предупреждение? Не беше ли леко пресилена реакция на дребен проблем? Наистина ли щях да повдигна обвинения на всички тези хора? От друга страна, ако не го бях направил, ще ме питат защо — нали са нарушили закона, който съм се клел да защитавам? Междувременно съм в неведение — аз, както и всички, освен г-н Гудмън — за истинската причина, заради която той иска тези заповеди. Всичко, което знам, е, че настоява за тях.
— Какво е направил Гудмън, за да си осигури всичко това?
— Имам по-добър въпрос — защо искам тази работа?
Фарел си дръпна стол и седна срещу Харди.
— Гудмън? Трудно му е да си осигури място във вестниците. А това ще оправи нещата, повярвай ми. Предполагам, че познава някого високо в йерархията на „Специални операции“ и Службата по контрол на алкохола и е говорил с тях за тези чистки. Скоро ще разберем.
— Какво ще правиш?
По лицето на Фарел се плъзна уморена усмивка.
— Имаш предвид дали ще преследвам онези хора с цялата строгост на закона? Не, по дяволите. Но трябваше да направя крачка. В това му е красотата. Гудмън ме изцеди като лимон. Ако бях отказал да повдигна обвинения, като се позова на ненужните разходи в пари и човешки ресурс на гърба на и без това страдащата ми от недостатъчен щат и финансиране служба, тогава щях да изляза мекушав, че не преследвам заведенията в нарушение, където не само сервират пиене на хлапета, но и продават незаконно наркотици, укриват крадени вещи, а освен това са развъдници и на други пороци и престъпни деяния. Тъй като аз всъщност съм без достатъчно служители и пари, бих искал да концентрирам усилията си върху хората, които вършат много по-големи злини. Ако не го направя, ти гарантирам, че оценката на дейността ми ще се срине. Просто перфектна ситуация.
— Чиста работа.
— Прецакващо е.
— И това — съгласи се Харди. — Ангажирах се с клиент, който е доста уплашен от обвиненията в углавно престъпление и попадане в затвора. Той е барман, нали така? На вратата има някой, който проверява личните карти. Кажи ми откъде барманът да знае как клиентът е получил печат на ръката?
— Ясен си ми — каза Фарел. — И двамата знаем, че нищо кой знае какво няма да стане. Но не виждам как ще се изправя пред Службата по контрол на алкохола и Гудмън и ще им заявя, че ще ги пратя в девета глуха. Най-добрият възможен изход за теб е да почакаш, докато всичките простотии се разкарат.
— Ако почакаш достатъчно дълго, всичко се разкарва, Уес.
— Вярно е. Съжалявам, че не мога да ти помогна повече.
Глицки четеше книга на бюрото си. Щом Харди почука, той погледна, но изражението му остана абсолютно безизразно, сякаш не го позна. След кратко колебание устните му се стегнаха, раменете му се отпуснаха, той затвори книгата и се облегна на стола.