Затова не беше особено изненадващо, че акцията разбуни духовете и Крофърд обяви война на трафика на сексробини в града. За лош късмет цялата шумотевица и викове не доведоха до нищо, тъй като инспекторите, които придружаваха Крофърд, можаха да уличат „Златна мечта“ единствено в лоша вентилация, неподходящо облекло на служителите, използване на бизнес адреса като място за живеене и в използване на легло вместо на масажна маса. Никой не беше видял пари да сменят притежателя си, нито една от страните не проговори и безочливият сексуален акт, на който бяха станали свидетели, нямаше как да бъде класифициран като проституция и да бъдат повдигнати обвинения.
Седмица по-късно съдията от административния съд Мори Суиндел, бивш партньор в правната кантора на съпругата на Лайъм Гудмън, отказа да отнеме разрешителното на Джон Ло за салона за масажи. Нито едно от момичетата, работещи в „Златна мечта“, не свидетелства срещу собственика, а и се носеха слухове, че той ги е заплашил, за да си мълчат. По същото време се провали и федералното дело, което обхващаше първите стотина ареста. Така десетте салона за масажи продължиха да работят.
Въпреки че ефектът върху проституцията в Сан Франциско беше нулев, секстрафикът официално се превърна в един от наболелите проблеми в града. Крофърд си присвои заслугите, загрижеността му за жертвите на тази международна хуманитарна криза щеше да се превърне в стотици, ако не и в хиляди гласове на жени и мъже от азиатски произход, тъй като кметът се прицели в креслото в столицата на щата. Беше само въпрос на време, преди неговият специален отряд да започне да действа по-ефективно и да притисне бизнесите на Джон Ло и колегите му.
Лайъм Гудмън не се боеше да бъде предприемчив. Той знаеше, че задържането на вниманието на средния гласоподавател можеше да бъде измерено в секунди, ако не и по-малко. Освен това беше наясно, че Нравственият отдел в града страда от липса на хора и пари и ако успееше да изтегли няколко души към други задължения, на отряда срещу секстрафика ще му е нужно много повече време да достигне поне минималното ниво на компетентност. Нещо повече, ако догодина Крофърд бъдеше избран в Сакраменто, кабинетът на кмета щеше да зейне свободен за някого с добре познато име и достатъчно добра биография. Някой точно като Гудмън, ако успееше да направи така, че името му да се появява по-честичко в новините. А щом Лайъм станеше кмет, отрядът щеше да бъде оставен постепенно да атрофира, а след това и напълно да изчезне.
Докато четеше вестника си миналата седмица, се натъкна на много тъжна статия за пиян тийнейджър, който минал с колата си на червено и убил млада двойка от Бойзи, пристигнала в града за медения си месец.
Употреба на алкохол под допустимата възраст, помисли си той. Като бонус повечето от хлапетата в тези скъпи заведения бяха бели от средната или високата класа, така че можеше да удари, без отгоре му да се стоварят обвинения в расизъм, които спъваха всеки опит да се пресече трафикът на дрога в победните, основно малцинствени общности.
Употреба на алкохол под допустимата възраст. Това беше трамплинът му към поста на градоначалник.
Пресконференцията на Гудмън на върха на голямото стълбище в кметството на Сан Франциско приключи. Имаше репортери от „Кроникъл“ и „Куриер“, от местните телевизии и от няколко кабелни и интернет канала. Той започна с нещастната двойка от Бойзи и успя да включи статистика за увеличаването на проблемите с трафика и други престъпления, които включваха непълнолетни под въздействието на алкохол. Спомена данните за баровете, които действаха като центрове за продажба на наркотици, и вметна няколко духовитости за бума на фалшиви лични карти и заплахата, която те представляваха за националната сигурност.
— Ние сме толерантен град и с право се гордеем с това — заключи той, след като отговори на множеството въпроси. — Но толерантността не бива да се разпростира върху заведения и хора, чиято незаконна дейност застрашава животи и е заплаха за хората и за общественото здраве.
Когато обърна гръб на групата репортери и се запъти към кабинета си, се чувстваше добре. Щом видя Джон Ло пред вратата му, Гудмън първо си помисли, че клиентът му е дошъл да го поздрави за хубаво свършената работа. Но по лицето на Ло не се четеше никакво задоволство, нито пък знак на одобрение.