Солая се обърна, стъпи бос на пода и стана. Той вдигна леглото към задната стена и затвори вратата зад него, което веднага направи стаята три пъти по-просторна. Отиде в банята, пусна една вода, изми си зъбите и си взе бърз душ за две минути.
Масата му за хранене се разпъваше от стената срещу хладилника и десет минути след като се беше изкъпал, Солая вече седеше пред купа говеждо задушено „Динти Мур“, което беше претоплил на единствения котлон, и кутийка бира „Корс Лайт“. Беше обул чисти дънки, туристически обувки и носеше стилен пуловер на „Джейн Барне“.
Солая изми чиниите, седна на масата, извади телефона си и натисна бутон за бързо избиране на един номер.
— Тони. Как си? — отсреща вдигнаха на второто прозвъняване.
— Здрасти, Франк. Добре съм. Което предполага, че не си видял името ми във вестниците?
— Не. Какво е станало? Измислил си някакъв нов засукан коктейл?
— Не и този път.
— Наистина не бива да те споменават по вестниците, Тони. Нито този път, нито когато и да било. И никакви снимки, за бога.
— И аз на това се надявам. Не си спомням да са ме снимали.
— Е, има и нещо положително значи. Снимките определено не са добра идея.
— Разбрах те. Това го помня от първия инструктаж. Не беше случка, върху която имах контрол, но не мисля, че някой снимаше.
— Добре. Какво се е случило? — добави Франк след кратка пауза.
Тони му разказа.
— Кой е този адвокат? — попита Франк, когато историята приключи.
— Просто някакъв човек, срещнах го сутринта, където ходя да плувам.
— Той знае ли?
— Не, откъде да знае.
— Тогава защо е дошъл и те е измъкнал?
— Щастлива случайност, предполагам. Мисля, че просто е добър човек, който е искал да помогне.
— Да, бе. От всички адвокати ти се е паднал добряк — изсмя се Франк скептично. — Добре, нещо друго?
— Ами, другото е, че съм без работа.
Въздишката на Франк отекна в слушалката.
— Какво искаш да направя по въпроса?
— В момента нищо. Изчаквам, ще видя какво ще стане с бара. Харди, адвокатът, казва, че вероятно ще отворят „Рим“ след няколко дни. Мога да изкарам седмица-две, но ако барът не отвори, ще ми трябва нещо друго.
— Окей — каза Франк. — Ще се ослушвам. Нещо в друг бар, предполагам?
— Имам опит в барове. Това ще е най-лесно. Харди ми предложи смени в място, което притежава.
— А, адвокатът добряк освен това има бар и предлага да те вземе?
— Колкото и странно да изглежда.
— Ако ме питаш, това си е направо чудо. Този тип има ли крилца на гърба?
— Не съм забелязал.
— Исусе. Добре.
Франк помълча.
— Така. Взеха ли ти отпечатъци?
— Естествено.
Още една въздишка.
— Тогава ще трябва да поговоря с някого там. Ако ти пуснат търсене в базата и изскочи неизпълнена заповед за арест… — многозначително не завърши думите си Франк.
— Разбирам, Франк. Затова ти се обаждам. Реших, че би искал да знаеш.
— Трябва да знам, Тони. Ако прикритието ти се прецака, познай кой ще го отнесе? Твоят приятел федералният шериф, ето кой.
— Не беше по моя вина, Франк.
— Не, ти не си сипвал питиета на хлапетата.
— Сипвах питиета, но не знаех, че са хлапета. Имаха си лични карти. Имаха печати от горната врата. Вината не е моя.
— Не. Предполагам, че не е. Но и не ти е провървяло особено.
— Не — съгласи се Солая. — Не ми провървя.
6
Британи започваше да се чуди дали нещата винаги щяха да са такива.
Миналата вечер чакаше в „Детелината“ и убиваше времето с баща си и Бек, когато Рик се появи в сако и вратовръзка и изглеждаше също толкова готин, колкото през седмицата, когато се отбиваше в кафенето „При Пит“. Щом я видя, направо грейна. Влязоха с Бек в задната стаичка, играха дартс, пиха по някое уиски и всички се разбираха страхотно. Британи си мислеше, че нощта ще завърши както трябва, като по учебник — знаеше, че ще сложи не само ръка, но и всичко друго върху Рик Джесъп. Не само за днес, но и в бъдеще, тъй като искаше да го задържи.
Трябва да беше около девет часа, тя беше изпила два коктейла „Космополитън“ и беше узнала повече за Рик. Плюсовете бяха, че той имаше истинска работа, шеф на екипа на Лайъм Гудмън, не беше женен, никога не се беше женил и беше на двадесет и седем години. Не чак дотам добре беше, че той не беше луд по кучета, котки или кънтри музика, макар че понасяше…