— Тейлър Суифт.
— Тя дори вече не пее кънтри — съобщи Бек.
— Не — опонира Британи. — Тя пее кънтри, но не и скапано кънтри.
— Ами — започна Рик, — като казвам кънтри, имам предвид скапано кънтри. Затова и Тейлър Суифт е окей. Тя не пее точно кънтри.
Той се обърна към Британи:
— На кого е песента в момента?
— На Кери Ъндърууд.
— Ето. Абсолютно кънтри, напълно скапано. „Исусе, хвани волана“ — Рик започваше да се пали. — Стига, де. Карай си сама проклетата кола! Не я оставяй в ръцете на Исус. От къде на къде Исус ще знае как се кара кола? Тая да не мисли, че в древна Юдея са имали коли? Иде ми да ѝ шибна една.
— Не е разрешено да се удрят жени — каза Ребека.
— Не и ако не се налага.
Рик изгледа Бек и за частица от секундата беше напълно сериозен, преди да пусне закачлива усмивка и да продължи:
— Но пък кънтри? Вие сериозно ли? Това е музика за пълни простаци.
— Как можа да го кажеш — намеси се Британи. — Кери не е за простаци. Да не говорим пък за Брад.
— Кой е Брад?
— Кой бил Брад? Пейсли. Най-добрият китарист в света. И докато сме на темата, освен това е певец и пише песни.
— Тц. Съжалявам. Това е онзи с кърлежите, нали? „Искам да те огледам за кърлежи“?
— Страхотна песен.
— За тъпаци — поклати глава Джесъп.
— Блейк Шелтън?
— Не — отсече той и обърна очи.
— Миранда Ламбърт?
— Моля те.
— Я се махай! Кени?
Рик се обърна към Бек.
— Каква е тази работа с малките имена?
Тя не отговори.
— Кени? — запита той отново Британи.
— Чесни. Ало?
— Окей, става за плажа, не е лош — усмихна се най-накрая Рик. — Но мога да изтърпя само дотук. Поне докато не получа още едно питие. И като стана дума, какво трябва да направи човек, че да си вземе пиене тук?
Докато двете момичета бяха в тоалетната и си миеха ръцете, Бек каза:
— Радвам се, че нито твоят, нито моят баща бяха наоколо да го чуят как казва, че понякога се налага да удряш жени.
— Това беше шега.
— Смяташ ли? Не е от най-смешните, които съм чувала. Не подхождаш ли мъничко снизходително?
— Защо? Понеже не харесва кънтри?
— Не, заради цялостното му отношение.
— Има си мнение, Бек. Това е хубаво.
— Зависи какво му е мнението, не мислиш ли? Не мога да кажа, че съм запленена от начина, по който те накара да поръчаш по още едно за всички ни. И ти отиде.
— Аз съм добра душа, Бек. Отидох да донеса питиета. Голяма работа.
— Не знам. Ти си арогантна и нетърпелива. Окей, той изглежда добре, но е политик и се обзалагам, че е свикнал да постига своето. Поне на такъв ми прилича. Не си ли съгласна?
— Мисля, че някой май ревнува малко.
Бек избърса ръцете си и се обърна към братовчедка си.
— Осъзнай се, Брит.
— Дъщеря ви е красива — каза Джесъп.
Магуайър се наведе през бара по-близо до младия мъж със сако и вратовръзка в петък вечер.
— Красива е — съгласи се той. — Тя е страхотен човек. И как се запознахте?
— Аз ходя често в „При Пит“. Заговорихме се. Едното доведе до другото и ето ни тук.
— Къде ще продължите вечерта?
— Нямаме ясни планове. Примерно някъде, където ще можем да поговорим, да се поопознаем малко.
— Това е добро начало.
Джесъп се усмихна уверено.
— Трябва да има комуникация — каза той. — Това е ключът.
Магуайър присви очи. Нима този младеж се опитваше да му пробутва собствените му клишета?
— Напълно съм съгласен — кимна той.
— Мисля, че това, че тя ме покани да се срещнем тук, е готино — продължи Джесъп. — Да кажа здрасти на баща ѝ още първата вечер. Не всеки би направил такава крачка. Трябва да имаш кураж. Харесва ми. Както се казва, съдбата обича смелите.
— Не съм сигурен, че съм толкова страшен — отвърна Моузис.
— Вие лично не, но като цяло идеята е. Да се срещнеш с таткото. Очевидно тя се гордее със семейството си. Това ми харесва.
— Когато я опознаеш, ще видиш, че тя има много хубави качества. Тя е наистина страхотна. Но аз съм ѝ баща. Какво друго да кажа?
— Може нищо да не кажете. Може да кажете, че е била трудно дете и все още е. Може да кажете, че трябва да внимавам, че под тази външност се крие беля.
— Не — рече Моузис. — Нищо такова няма да кажа. Ще спра до страхотна. Ще видиш. А като говорим за вълка…
Той кимна към дъщеря си и Бек, които се връщаха от тоалетната.