— Беше ми приятно да поговорим — каза Джесъп и протегна ръка през бара. — Ще внимавам за вашето момиче.
Британи и Рик щяха да отидат да хапнат нещо, преди да продължат с танци и с още няколко питиета, макар че тя се съмняваше дали въобще ще стигнат до танците или дори до хапването, преди да се върнат в жилището на Рик.
Не при нея. Тя не канеше мъже в апартамента си.
Двамата тъкмо излизаха от „Детелината“, хванати за ръце, когато се появи чичо ѝ Дизмъс с онова момче Тони. Той беше толкова невероятно готин, че изведнъж Рик започна да ѝ се струва като хлапе. В сравнение с Тони сакото и вратовръзката на Рик стояха претенциозно и пресилено.
Всички се здрависаха, Британи прегърна чичо си Диз и разбра, че Тони е дошъл да се срещне с баща ѝ и може би да започне почасова работа в бара. Оказа се, че Бек познава Тони бегло от „Горящия Рим“. Значи тя ще стои тук, ще бъде с него, а кой знае докъде може да доведе това.
В момента Британи не можеше да направи нищо по въпроса. Тя тъкмо излизаше с Рик и щеше да бъде, меко казано, супер неловко да поостане, да пофлиртува и да даде на Тони да разбере, че тази история с Рик е съвсем нова и може би нищо сериозно няма да се случи.
Беше събота сутринта, Британи беше в апартамента на Рик и лежеше с полуотворени очи. Той тъкмо се връщаше от банята, гол, но дори когато се шмугна между чаршафите, тя продължаваше да крои планове как да направи така, че тази авантюра да не се проточи цял ден или цял уикенд.
Той се плъзна до нея, тя усети дъха му под ухото си и се зачуди защо винаги ставаше така — точно когато си съвсем сигурен, че си получил това, което си желал, виждаш нещо друго и искаш нещо повече.
Рик подреди хубава маса за закуска с букет цветя по средата. В голяма бяла купа имаше пресни плодове — ягоди, боровинки и ананас, а портокаловият сок и приятно ухаещото кафе вече бяха налети в големи цветни чаши. Той си тананикаше и се въртеше около котлона по боксерки, когато тя излезе от душа с мокра коса и в халат с емблема на „Риц-Карлтън“. Беше го извадил от гардероба, без съмнение запазен точно за такива сутрини.
Тя седна на масата, отпи кафе, взе си резен бекон и отхапа. Хвърли му поглед крадешком, беше толкова уверен само по бельо, с широк гръб, корем на плочки и релефни мускули.
Той се извърна и я улови как го гледа.
— Добре ли си?
— Добре съм.
— Само добре?
— Добре означава много добре — поясни тя.
— Права си — каза той. — Аз съм невероятно добре. И знаеш ли защо? Защото ти си невероятна. Нощта беше невероятна. Тази сутрин също.
Рик посочи към масата.
— Взимай си каквото искаш.
— Благодаря, ще си взема.
— Яйцата ще са готови след две минути. Аз съм истински гений с яйцата, омлетите са ми специалност. Със сирене бри и гъби.
— Нямам търпение.
Той помълча и присви очи.
— Станало ли е нещо?
— Не. Просто казах, че съм добре. Не си ли спомняш?
— Спомням си.
— Ами, хубаво.
— Окей. Ако искаш нещо друго…
Британи го изгледа.
— Рик — каза тя с предупредителен тон.
— Просто искам да съм сигурен, че си щастлива.
— След около минута вече няма да бъда.
— Добре, схванах. Спирам.
— Хубаво ще направиш.
Той сложи чиниите на масата и седна срещу нея все още гол до кръста. Увереността му явно се беше възвърнала.
— Обзалагам се две към едно, че това е най-добрият омлет, който си яла през живота си.
— През живота ми? През целия ми живот?
— През целия — потвърди той.
Тя си отряза хапка с ръба на вилицата и я лайна.
— Оха — възкликна.
— Какво ти казах! — грейна насреща ѝ той.
— Шест плюс — каза тя, като сочеше към всичко по масата. — Всичко е чудесно. Наистина.
Двамата започнаха да ядат и замълчаха. Рик остави вилицата си, протегна се през масата и докосна ръкава на халата ѝ.
— Какво? — попита тя.
— Просто така. Знаех си, че ще ни е добре заедно.
Тя се усмихна принудено в пристъп на вина и както осъзна, на съжаление. Той изтълкува усмивката ѝ погрешно, почувства се още по-самодоволен и усмивката му стана още по-широка.
— Какво още искаш да правиш?
— Освен…?
Британи изведнъж осъзна какво имаше предвид той, яйцата се обърнаха на трици в устата ѝ и тя скочи от масата.
— Можеш ли да повярваш колко е арогантен? Имам предвид какво още бих могла да искам? Правихме малко секс и само това ли мога да искам? Такава ли съм? Рик Джесъп да върви по дяволите!
Британи седна на леглото на Бек в стаята ѝ в юридическия колеж „Хейстингс“. Все още не се беше връщала в апартамента си и носеше дрехите си от снощи.