Бек седна на бюрото. Тя изпитваше съжаление към братовчедка си, макар че се беше опитала да я предупреди.
— Може би е нямал това предвид — каза тя.
— А какво друго да е имал предвид, Бек? Трябваше да видиш физиономията му — колко е готин и каква късметлийка съм, че сме си легнали два пъти заедно.
— А, вече станаха два пъти.
Британи наклони глава.
— Три, ако трябва да бъдем технически точни, но въпросът не е в това.
— Може би въпросът е, че не бива да ходиш в къщите на момчета, които не познаваш. Може би трябва първо малко да ги опознаеш, преди да легнеш с тях.
— Права си, права си. Не знам защо позволих това да ми се случи.
— О, я стига. Знаеш.
— Така ли?
Бек я изгледа втренчено.
— Ето как стоят нещата, Брит. Ти си мислиш, че момчетата не те харесват заради човека, който си, а заради това, че си дяволски красива. Може би трябва да си помислиш как да изтъкнеш другите си силни страни.
— Какви например? — изсмя се накъсано Британи.
— Ами, първата може да е търпението. Това може да реши целия проблем. Казваш, че не искаш да си хабиш красотата, но ще си красива още няколко години.
— Добре. Само че не съм търпелива. Това определено не ми е силна страна. Искам всичко на момента.
— И какво се получава досега?
— Да — сви рамене Британи. — Ами ако утре умра?
— Няма такава вероятност. Даже и така да стане, какво от това? Междувременно в настоящето, тук и сега, ти се случват дни като този. Това по-добре ли е?
Раменете на Британи се отпуснаха със сантиметър-два и дългата ѝ коса падна върху лицето.
— Да не плачеш? — попита Ребека. Британи поклати глава, но не я вдигна. Бек стана с въздишка от бюрото, седна на леглото и прегърна братовчедка си през рамото.
— Всичко е наред. Ще бъде наред.
Британи се наклони към нея.
— Толкова съм объркана…
7
Бек седеше на плота в кухнята на родителите си по дънки и суитшърт. Срещу нея майка ѝ беше сложила огромно парче говеждо от седем ребра върху дебелата дъска за рязане и го шпиковаше с нарязани скилидки чесън. Щеше да го пече във фурната. — Сигурна ли си, че сложи достатъчно чесън?
— Не смяташ ли? — вдигна глава Франи. — Нарязах скилидките от две глави, това са поне шестдесет парченца.
— Това беше лек сарказъм, мамо. Може би просто трябваше да вземеш резенчета месо и да напълниш с тях главите чесън.
— Може да го направя с остатъците — позамисли се Франи. — На баща ти може и да му хареса. И, между другото, той много се радва, че дойде за вечеря.
— И затова ме чака с отворени обятия да ме поздрави.
— Ще дойде. Опитва се да спазва строго новата си приумица с плуването.
— Сигурно защото времето е страхотно за плаж.
През нощта беше нахлул студен фронт с високо атмосферно налягане, небето беше ясно и синьо, но температурите бяха паднали до 3-4°С.
— Защо отново се е захванал с това?
— Мисли си, че ще отслабне, ще се подмлади и ще живее вечно.
— Значи довечера един вид ще стартира програмата, като изяде половин или един килограм първокласно говеждо?
Франи бутна още скилидка чесън в разреза и се усмихна на дъщеря си.
— Все още работи върху някои от по-дребните подробности. Според мен говеждото е извинение да подкупи чичо Ейб да дойде и да прекарат малко време заедно.
— Защо пък трябва да го подкупва?
— Просто мина доста време — изгледа я Франи. — През последните няколко месеца сме се опитвали да се видим с тях поне пет-шест пъти, но все имат нещо друго за правене. Или поне така казват.
— Мислиш, че нарочно ви избягват?
— Не знам. Но на такова ми прилича.
— Ейб и Трея? Най-добрите ви приятели?
— Знам. Надявам се да не е така.
— Да не е ядосан на татко?
— Не съм сигурна, че точната дума е „ядосан“.
Франи се поколеба, пъхна последното парченце чесън и потупа месото.
— Баща ти смята, че е свързано с онова нещо.
За секунда изражението на Ребека остана като замръзнало, все едно ѝ бяха ударили шамар. През първите две години след случая всички се правеха, че нищо не е станало. Интелигентните деца на Диз и Франи знаеха за смъртните заплахи срещу тях, а в интерес на истината точно очертаните с червен флумастер мишени върху лицата им бяха довели до развръзката. Те проследиха репортажите за „Касапницата при доковете“, докато новината заглъхна. Никога не го обсъждаха, но всички знаеха какво беше станало и всички бяха наясно, че всички са наясно.