— Разбирам.
— И въпреки това го водиш в „Детелината“ в петък вечер, а Бек е там просто по една случайност, а днес…
— Не знаех, че тя ще е там в петък вечер — Харди вдигна ръка и я прекъсна. — Дори не знаех, че ще дойде днес.
— Но тя ни каза, че ще дойде.
— Да, но признай, че това не е стопроцентова гаранция. Щях да се чувствам по-добре, ако ме беше прегърнала. Поне за малко. Но не се опитвам да сватосвам когото и да било за когото и да било. Честно.
— Добре.
Тя пристъпи напред, а той я прегърна.
— Е, толкова ли беше трудно — каза Харди.
Слънцето залязваше. Рейчъл и Закари, малките деца на Глицки, бяха пред телевизора в дневната зад кухнята, а майките им бърбореха около мивката и яденето.
Тримата мъже и Бек седяха на масата в трапезарията, а разговорът най-сетне се завърташе около неприятностите на Тони, както и за причините и последствията от акцията на Службата по контрол на алкохола.
— Не може да се продава алкохол на непълнолетни — отсече Глицки без грам съчувствие. — Знаели са. Въпреки това са продавали. И са ги арестували.
— Нямах и представа — защити се Тони. — Имаха лични карти.
— На мен общата картинка продължава да не ми се връзва — каза Харди. — Ясно ми е, че ще вкара Гудмън във вестниците, но как е успял да уреди нещата?
— Подразбрах това-онова — намеси се Глицки. — Някой тук да е чувал за Джон Ло?
Всички го изгледаха неразбиращо и поклатиха глави.
— Трябва ли да сме чували? — поинтересува се Харди.
— Вероятно не, освен ако не се натискате за работа в службите. Връзката между него и случая е политическа. Говори се, че точно той е зад цялата работа.
— Не, Гудмън беше — каза Харди. — Той си приписа доста неща.
— Точно така — кимна Глицки. — Идеята може да е на Гудмън, но се говори, че е заради Джон Ло.
— Чакайте малко — намеси се Ребека. — Лайъм Гудмън? От Градския съвет?
— Точно той — кимна Харди. — Познаваш ли го?
— Не, но онова момче, с което Британи излезе в петък, май се казваше Рик, е шеф на екипа на Гудмън.
— И братовчедка ти излиза с него?
— Излезе с него. Веднъж. Не мина особено добре. Не че е голяма изненада. Но той трябва да е знаел за акцията на Службата по контрол на алкохола, нали? А?
— Предполагам, че е така — каза баща ѝ.
— Ако знаех колко неприятности ми е навлякъл, щях да го сритам още когато го видях — каза Тони и завъртя виното в чашата си. Пиеше червено „Патриарх“ на „Холис Хил“.
— Кой беше типът зад гърба на Гудмън? Ло?
— Той е щедър дарител. Голяма клечка в корейската общност.
— На корейците им пука повече за употребата на алкохол под допустимата възраст, отколкото на нас? — учуди се Бек.
— Е, не чак толкова — каза Глицки.
Той не си сипа нищо, дори когато Харди изкара най-добрите питиета, и сега сръбна от студения си чай.
— Ло се интересува от салоните за масаж. Това между другото не е слух. Собственик е на десет такива. По-точно казано, за десет има разрешителни от Отдела по общественото здраве. По последно преброяване в тях работят сто и четиринадесет момичета.
Бройката направо изуми Бек.
— Сто и четиринадесет? — запита тя. — Във всяко от тези места работят по единадесет души?
— Може и повече, зависи от деня — каза Глицки.
— Лицензирани? — повдигна вежди Харди.
— На теория всички имат лиценз. Сертифицирани масажистки със специално обучение и умения.
— Ло е типът, който пострада при акцията на федералните преди няколко месеца — светна лампичката на Харди.
— Така е — кимна Глицки. — Но ако си спомняш, от акцията не излезе нищо. Всички арестувани момичета работят отново. Не затвориха нито един от салоните. Дори и глоби нямаше.
— Защо да ги глобяват, когато имат сертификати — запита Бек. — Защо изобщо ги проверяват, ако става въпрос?
Ъгълчетата на устните на Глицки трепнаха с около сантиметър, което по неговите мерки беше широка усмивка. Той се пресегна и потупа Бек по ръката.
— Никога не губи тази истинска невинност — каза той прочувствено. — Тъжната истина, Бек, е, че на тези жени се плаща да извършват сексуални услуги. Те са сексробини, а Джон Ло е вероятно един от най-големите трафиканти на плът по Западното крайбрежие.
— Защо тогава не го арестуват?
Тони изслуша обясненията на Глицки в пълно мълчание, но сега се изсмя кратко, макар и без никаква следа от хумор.
— Защото си купува защита.
— Ами да, така е — кимна Глицки. — Не толкова директно, но на никого не му пука. Поне не толкова, че да направи нещо. Както и да е, не и в този град.