— На никого освен на кмета — вметна Харди. — Негова чест реши, че това е огромен проблем, за който той е силно загрижен. Ако Ло иска да остане в бизнеса, му трябва димна завеса, която да отклони вниманието на кмета от салоните за масаж. Ето тук се намесва Гудмън със Службата по контрол на алкохола.
— Така разправят — каза Глицки.
Лицето на Тони доби каменно изражение.
— Искате да ми кажете — започна той, — че този кретен Ло е причината да седя тук, обвинен в углавно престъпление заедно с още десетина съвсем нормални пича, които просто си вършеха работата?
— Кретените са може би двама — отвърна Глицки. — Ло и Гудмън. Но, да, горе-долу е така.
— Има ли някакъв шанс да вмъкнеш това в защитата ми? — обърна се Тони към Харди.
— Не е нужно — каза Харди. — А и няма никакво отношение към обвинението.
— На мен не ми се струва без отношение.
— Нито пък на мен — намеси се Бек. — Всъщност всичко изглежда напълно погрешно. Искам да кажа, ако цялата акция е изсмукана от пръстите, за да покрие някакъв лош тип, замесен в трафик на хора, защо той се разхожда на свобода, а Тони е заплашен от затвор?
— Тони няма да отиде в затвора — успокои топката Харди. — Няма да позволя да отиде в затвора. Но отговорът на твоя въпрос, Бек, е правилото за златото. Златото е у него, значи той определя правилата. Така стават работите. Не би трябвало да е така, но е.
— Добре дошла в Сан Франциско — обобщи Глицки.
— Добре дошла където и да е — уточни Тони.
— Но ако това е вярно, защо не е в новините? — не се предаваше Ребека. — Твоят приятел Джеф Елиът може да го пусне в „Градски клюки“ в „Кроникъл“ и ще се вдигне шум до бога.
— И как ще го докаже? — запита Харди. — Няма да го пусне без доказателства.
— Да не говорим, че може да е опасно — добави Глицки. — За Джеф имам предвид. Джон Ло има хора, които държат момичетата под контрол. Мисля, че за тези типове няма да е кой знае какъв проблем да притиснат един репортер.
— Смяташ, че биха могли да наранят Джеф?
Бек беше пълна с идеали студентка по право и поклати глава в почуда.
— Чичо Ейб, ти знаеш, че това се случва, а не можеш да ги спреш?
— Не и преди да направят нещо. Това е проклятието на моята работа. Макар че господ ми е свидетел, че с удоволствие бих направил нещо.
— Те не причиняват ли зло на тези момичета? Държат ги буквално поробени, заключени, бият ги… Не можеш ли някак да ги подложиш на преследване?
Глицки разпери ръце в безпомощен жест.
— Жените трябва да свидетелстват, нали така? Познай какво ще им се случи, ако го направят.
— Значи в общи линии градът толерира всичко това? — каза Бек. — Правилно ли е това?
— Само кметът е против — каза Харди. — И той ще се намеси скоро, освен ако първо не седне в креслото в Сакраменто, а тогава ще бъде твърде зает с проблемите на щата и няма да може да се занимава с някакъв отделен град и местните му проблеми.
— Това не е местен проблем! Това е международен трафик на човешки същества!
Тони се пресегна, сложи длан върху ръката на Бек и я задържа.
— Проблемът, Бек, е, че това не вълнува повечето от нас, хората. Затова и всичко продължава постарому. Да, тези са лоши, вършат наистина лоши работи, но ги причиняват на хора, които нямат никаква власт. Никой не ги знае, напълно невидими са. Така че и това, което им причиняват, остава невидяно.
Глицки метна пронизващ поглед към Тони.
— Човекът знае какво говори.
— Навсякъде е така — повтори Тони. — Ето затова на теория имаме и федерални агенти.
Глицки се усмихна отново, този път с обичайната си пестелива гримаса.
— Бек, кой си мислиш, че проведе последния удар срещу хората на Джон Ло? Резултатът е сто ареста, нито едно обвинение, даже и глоба няма. Това искам да ти кажа.
— Ло има човек сред федералните — вметна Тони.
— Ако е вярно, няма да промени из основи гледната ми точка — кимна Глицки.
— Това е ужасно — каза Бек. — Няма ли кой да направи нещо?
— Може някой да убие Джон Ло — отбеляза Тони.
— А после аз ще арестувам убиеца — поразпали се Глицки.
— Освен ако не стигнем до по-лошия вариант — намеси се Харди. — Може човекът, убил Ло, ако Ейб не го арестува, да се намеси и да завладее нишата.
— И никога няма край — издиша тежко Бек.
— Не. Наистина няма — поклати глава Тони. — Опитваме се да правим нещата на парче. Както каза лейтенантът, ако някой стигне твърде далеч, го придърпваш обратно. Но ако се опиташ да се противопоставяш прекалено много на системата и на потока на парите, може да ти се случат лоши неща. При това лично на теб, а това е нещо, което наистина не би искала.