— Нещо за Джо Форбс?
— Единственият му недостатък е неспособността да се справя с личните си финанси — отвърна Дейвид.
— Последна в списъка беше Клодет Морис, нали?
— Тя е чиста — поклати глава Дейвид. — Озадачен съм единствено от факта, че има татуировки…
— Мисля, че трябва да спрем дотук — уморено промълви Анджела и остави купчината документи върху масичката. — Нека се наспим, пък утре отново ще преровим всичко това…
ДВАДЕСЕТ И ПЕТА ГЛАВА
Понеделник, 1 ноември
Ники се събуди посред нощ от поредния кошмар и побърза да се прехвърли в спалнята на родителите си. Те и двамата спаха зле, а дори и Ръсти ръмжеше и лаеше насън. Това, разбира се, караше Дейвид да скача от леглото и да хваща пушката, разсънен само частично от фалшивата тревога.
Единственото хубаво нещо на сутринта се оказа здравословното състояние на Ники. Дробовете й бяха окончателно прочистени, но въпреки това родителите й категорично отказаха да я пуснат на училище.
Опитаха да се свържат с Калхоун, но отново им отвърна телефонният секретар. Обсъдиха възможността да позвънят в полицията за изчезването му, но после се отказаха. Не познаваха детектива достатъчно добре, за да вдигат тревога. А и той имаше доста ексцентрично поведение.
— Знам само едно — тръсна глава Анджела. — Не желая да оставам повече тук! Може би трябва да си съберем нещата и да зарежем това градче с всичките му гадни тайни!
— Ако говорим сериозно за подобен ход, най-добре да звънна на Шерууд — рече Дейвид.
— Направи го — подкани го Анджела. — Не искам да оставам тук дори една нощ повече!
Дейвид позвъни в банката да си уреди среща с президента. Оказа се, че може да бъде приет едва в три следобед, нито минута по-рано.
— Май вече имаме всички основания да говорим с адвокат — подхвърли Анджела.
— Да звъннем на Джо Кокс — кимна Дейвид.
Джо им беше близък приятел, един от най-опитните адвокати в Бостън. Но от кантората му отговориха на Анджела, че днес е в съда и ще бъде там през целия ден. Тя остави телефона си с молбата да позвъни веднага след като се освободи.
— Най-близките ни приятели тук са семейство Янсен — рече Дейвид. — Но това едва ли означава нещо, тъй като не съм говорил с Кевин от онази злополучна партия тенис… Май ще се наложи да звънна на родителите си…
— Страхувах се да ти го предложа — въздъхна с облекчение Анджела.
Дейвид набра номера в Амхърст, Ню Хампшър. Попита майка си дали биха могли да отскочат до тях за няколко дни като обясни, че имат известни проблеми с къщата. Майка му остана много доволна и каза, че с нетърпение ги очаква.
Анджела направи нов безуспешен опит да открие Калхоун, след което предложи да отскочат до къщата му в Рутланд, която не беше кой знае колко далеч. Дейвид се съгласи и не след дълго тримата се натовариха в старото волво.
— Онази къща там — посочи Анджела след като влязоха в градчето.
Дейвид насочи колата към алеята. Надеждите им да открият някого бързо се изпариха. На верандата лежаха купчина вестници отпреди два дни, къщата изглеждаше напълно запусната.
По обратния път се заеха да обсъждат ситуацията. Анджела изтъкна факта, че Калхоун не й се обади няколко дни след като го беше наела. В крайна сметка стигнаха до решението да изчакат още един ден, след което да се обърнат към полицията.
Прибраха се и Анджела започна да събира багажа за пътуването до родителите на Дейвид. Ники изяви желание да й помогне, а Дейвид разтвори телефонния указател и потърси номерата на петимата татуирани болнични служители, които подозираха. Записа си адресите им и се качи горе да съобщи на жена си, че възнамерява да обиколи къщите им.
— Не искам да ходиш никъде! — напрегнато отвърна тя.
— Защо?
— Първо, защото не искам да оставам сама с детето в тази къща и второ, защото най-сетне проумях, че цялата тази афера е опасна! Не мога да си представя, че ще душиш около къщата на някой маниакален убиец…
— Добре, добре — успокоително рече Дейвид. — И първата причина стига, нямам нужда от друга… Просто реших, че по това време на деня няма да те е страх да останеш сама… Все пак е работно време, онези типове би трябвало да са в болницата…
— „Би трябвало“ не ме задоволява! — отсече младата жена. — По-добре ни помогни да натоварим багажа в колата.
Едва към обед бяха готови за път. Провериха всички врати и прозорци, след което се натовариха на волвото. Ръсти скочи на задната седалка при Ники.
Джени Уилсън ги посрещна сърдечно и веднага ги накара да се почувстват като у дома си. Оказа се, че Албърт, бащата на Дейвид, ще се върне от риболов чак вечерта.