Реши да прояви приятелско отношение, да каже, че разбира проблемите му и може да му помогне, защото е лекар. За съжаление Ван Слайк не му даде възможност дори да отвори уста. Ръката му се стрелна напред, хвана го за яката и рязко го смъкна от стълбите.
Това беше сторено с такава сила, че Дейвид отлетя към средата на общото помещение и се просна по очи на пръстения под. Главата му събори някаква купчина прашни кашони.
— Ставай! — изрева Ван Слайк. Гласът му се блъсна в ниския таван и се върна с ехо.
Дейвид бавно се изправи на крака.
Треперенето на Ван Слайк премина в конвулсии.
— Влизай в килера! — изкрещя с фалцет той.
— Успокой се — вдигна ръце Дейвид, после с професионален тон добави, че отлично разбира състоянието му.
Ван Слайк отговори с безразборна стрелба. Куршумите свиреха покрай главата на Дейвид, забивайки се в гредите на тавана, в пода и в дървените врати зад гърба му.
Дейвид хукна към килера, скочи вътре и се просна по корем на пода. Не смееше дори да си представи какви ще бъдат следващите стъпки на този явно психиран тип.
Ван Слайк затръшна тежката врата зад гърба му с такава сила, че от тавана се посипа мазилка. После мазето се разтърси от стъпките му, за миг настъпи тишина, последвана от острото изщракване на катинар.
Изтекоха няколко минути преди Дейвид да набере кураж да се изправи. Огледа се на светлината на слабата крушка.
Килията му се оказа масивно помещение с каменни основи. Върху лавиците край стените бяха подредени сушени плодове и множество прашни буркани, които вероятно съдържаха някакви консервирани плодове. Пристъпи към вратата и се ослуша. В къщата цареше дълбока тишина. От вътрешната страна на дебелите дъски имаше няколко пресни драскотини, сякаш някой бе правил отчаяни опити да се освободи. Той напълни дробовете си с въздух и натисна с рамо. Както можеше да се очаква, вратата изобщо не помръдна. В следващия миг крушката угасна и тясната килия потъна в непрогледен мрак.
Шерууд натисна интеркома и попита секретарката си за колко часа е насрочена срещата му с Дейвид Уилсън.
— За три — отвърна Шарън.
— А сега колко е? — намръщи се той и измъкна масивен джобен часовник от жилетката си.
— Три и четвърт.
— Аха… И го, няма, а?
— Няма го, сър.
— В случай, че се появи, нека си насрочи нов час — отсече Шерууд. — А сега ми донеси дневния ред на насроченото за днес заседание на болничния съвет.
Отмести показалеца си от интеркома и гневно поклати глава. Не можеше да разбере хора като доктор Уилсън, които закъсняват за среща, насрочена по изричната им лична молба. Подобно поведение неизменно приемаше като лична обида, просто защото беше заклет привърженик на точността.
Вдигна слушалката и набра номера на Харолд Трейнор. Преди да се запознае с дневния ред искаше да разбере дали заседанието няма да бъде отложено. Веднъж беше станало точно така и той беше силно разстроен. Помнеше този инцидент, независимо от факта, че се беше случил в далечната 1981 година.
— В шест нула-нула, както сме се разбрали — увери го Трейнор. — Ако искаш, мога да отскоча да те взема и да се разходим до болницата пеша. И без това няма да провеждаме други заседания до лятото…
— Добре, ще те чакам пред банката — кимна Шерууд. — Гласът ти звучи бодро, явно си в добро настроение…
— Денят не беше лош — призна Трейнор. — Току-що разговарях с основния си противник Джеб Уигинс, който позвъни да ми каже, че в крайна сметка ще отстъпи и ще приеме проекта за строителството на покрития паркинг. До края на месеца ще получим зелена светлина и от Контролния съвет.
Шерууд се усмихна. Това наистина беше добра новина.
— Значи мога да се заема с изготвянето на кредитните условия, така ли?
— Абсолютно — увери го Трейнор. — Трябва да се действа бързо. Още сега ще звънна на изпълнителя да го попитам дали ще успее да налее основите преди първия сняг…
Шарън влезе в кабинета и остави върху бюрото дневния ред на предстоящото заседание.
— Имам и други добри новини — добави Трейнор. — Преди обед ми се обади Бийтън с последните цифри на балансовия отчет. Нещата в болницата изглеждат далеч по-добри от това, което очаквахме. Октомври се оказа един много успешен месец…
— Това да се чува — разшири се усмивката на Шерууд.
— Е, има и някои обезпокояващи дреболии — добави с въздишка Трейнор. — Преди малко Бийтън отново звънна да ми съобщи, че Ван Слайк изобщо не се е появил на работа…