— Добре ли си? — объркано попита Дейвид — Много съм добре — отвърна с монотонен, но изненадващо ясен глас Ван Слайк. — Татко често ме водеше на кино, никога не ми отказваше…
— Не мърдай! — заповяда Дейвид, заобиколи колата и отвори шофьорската врата. Ван Слайк не помръдна, само очите му се извъртяха.
— Къде е пистолетът? — рязко попита Дейвид.
— Пистолетчето отиде да си поиграе — унесено отвърна онзи.
Дейвид го сграбчи за ръката и рязко го издърпа навън.
Анджела му извика да внимава. От безсмисления отговор на Ван Слайк беше ясно, че този човек продължава да бъде в остър психичен транс.
Дейвид го обърна с лице към джипа и бързо го претърси. Пистолетът не беше у него.
— Какво направи с оръжието?
— Вече нямам нужда от него — промърмори онзи.
Дейвид се взря в очите му. Зениците бяха нормални, без следа от доскорошното ужасяващо разширение.
— Какво става, Ван Слайк? — рязко попита той.
— Сложи го отгоре — отвърна мъжът. — Най-отгоре…
— Хей, какво ти става? — разтърси го Дейвид. Къде беше досега? Какви гласове чуваше? Още ли са в главата ти?
— Губиш си времето — обади се зад гърба му Анджела. — Той е в транс.
— Гласовете ги няма — рече Ван Слайк. — Накарах ги да замлъкнат.
— Според мен трябва да повикаме полицията, но не местните некадърници — загрижено подхвърли Анджела. — Къде ти е мобифонът? Искам да позвъня на щатската полиция…
— Как ги накара да замлъкнат? — попита Дейвид, без да разхлабва хватката си.
— Погрижих се за тях — отвърна Ван Слайк.
— По какъв начин? — настоя Дейвид, макар че се страхуваше да чуе отговора.
— Те вече няма да ме използват като маша — поклати глава онзи.
— Кои са „те“?
— Бордът — отвърна Ван Слайк. — Целият шибан борд…
— Дейвид, време е да се обадим в полицията — нетърпеливо извика Анджела. — Искам да се махаме оттук! Този човек говори глупости!
— Не съм съвсем сигурен в това — поклати глава мъжът й.
— За какъв борд тогава говори?
— Страхувам се, че има предвид болничната управа.
— Управа, забрава, нищо не става — унесено издекламира Ван Слайк и на лицето му се появи широка усмивка.
— Дейвид, този човек не е на себе си — настоятелно рече Анджела. — Няма смисъл да го подтикваш към разговор.
— Болничната управа ли имаш предвид? — не й обърна внимание Дейвид.
— Да — кимна Ван Слайк.
— Не се тревожи, всичко ще се оправи — увери го Дейвид, но от тона му пролича, че той самият има нужда от успокоение. — Застреля ли някого?
— Никого не съм застрелял — засмя се Ван Слайк. — Просто влязох в заседателната зала и сложих източника на масата…
— Какъв източник? — учуди се Анджела.
— Нямам представа — поклати глава Дейвид.
— Източник-мизточник — изкиска се доволно Ван Слайк.
Обзет от тотално объркване, Дейвид го сграбчи за яката и здравата го разтърси.
— Сложих източник-мизточник на масата, точно до макета на покрития паркинг — щастливо обясни Ван Слайк. — Радвам се, че го сторих и вече никой не може да ме използва като маша. Страхувам се обаче, че малко се поизгорих…
— Къде? — присви очи Дейвид.
— По ръцете — отвърна Ван Слайк и вдигна длани.
— Изгорени ли са? — попита изотзад Анджела.
— Май не — озадачено промърмори Дейвид. — Струват ми се леко зачервени, нищо повече…
— Този човек вероятно халюцинира — прошепна тя.
Дейвид само кимна с глава, мислите му бягаха надалеч.
— Уморен съм — внезапно обяви Ван Слайк. — Искам да се прибера у дома, при мама и тате…
Дейвид го пусна и отстъпи крачка назад. Ван Слайк прекоси улицата и влезе в двора на къщата си. По лицето на Анджела се изписа изненада.
— Хей, какво правиш? — подвикна тя. — Няма ли да извикаме полицията?
Дейвид разсеяно кимна с глава, очите му не се отделяха от фигурата на Ван Слайк. Нещата започнаха да се подреждат в съзнанието му. Пациентите, симптомите, смъртта…
— Този човек се е превърнал в робот — подхвърли неспокойно Анджела. — Имам чувството, че току-що е бил подложен на електрошокова терапия…
— Качвайте се в колата — нареди с равен глас Дейвид.
— Хей, какво ти става? — погледна го разтревожена Анджела.
— Казах да се качвате в колата! — внезапно изкрещя Дейвид и скочи зад кормилото. — Веднага!
— Ами Ван Слайк?
— Нямаме време да се занимаваме с него, освен това той няма къде да ходи. Хайде, побързайте!
Анджела настани детето на задната седалка и седна до мъжа си. Моторът изрева, джипът рязко тръгна на заден ход, направи маневра и се понесе по тясната уличка.