— Не ви вярвам! — промърмори Трейнор, но в гласа му липсваше убедителност. Бягството на Кантор го беше разтърсило здравата.
— Сега не е време за спорове! — отсече Дейвид. — По-добре напуснете залата незабавно и потърсете лекарска помощ. Поели сте доста солидна доза радиация.
Трейнор размени нервни погледи с присъстващите, после настъпи паниката. Сякаш по команда членовете на директорския борд хукнаха към вратата с председателя си начело.
Дейвид приключи с увиването и пое брояча. Стрелката показваше висока доза на радиация.
— Това беше всичко, което бяхме в състояние да направим — поклати глава той. — Да се махаме оттук!
Оставиха увития с олово цилиндър на масата и побързаха да излязат в коридора. Анджела внимателно затвори вратата, а Дейвид отново включи гайгера. Тук радиацията беше далеч по-ниска, точно според очакванията му.
— Ако залата бъде запечатана, никой друг няма да пострада — промърмори той.
Хукнаха към фоайето, където ги чакаше Ники. После Дейвид изведнъж се закова на място.
— Мислиш ли, че Ники ще има още малко търпение? — попита той.
— Пред работещ телевизор може да чака и цяла седми — отвърна Анджела.
— Мисля, че разбрах как са били облъчени пациентите промърмори той и я поведе към стационара.
Половин час по-късно прибраха Ники и тръгнаха към паркинга. Върнаха се пред къщата на Ван Слайк, за да си приберат волвото.
— Как мислиш, дали този човек все още представлява опасност? — попита Дейвид.
— Според мен не — поклати глава Анджела.
— И аз съм на същото мнение, освен това не изгарям от желание да влизам отново в къщата му. Да тръгваме към родителите ми, защото съм накрая на силите си…
Слезе от джипа и отвори вратата на волвото.
— Ще карам след теб…
— Обади се на майка си, защото сигурно вече се е побъркала — подвикна след него Анджела.
Дейвид завъртя стартерния ключ, погледна камионетката на Калхоун пред себе си и тъжно поклати глава.
Скоро излязоха на магистралата и той включи мобилния си телефон. Но вместо да се обади на майка си, набра номера на щатската полиция. Чул гласа на дежурния офицер в слушалката, той каза, че иска да съобщи за сериозен проблем в Общинска болница „Бартлет“, в резултат на който са станали поредица от убийства, а много хора са получили смъртоносна доза радиация.
ЕПИЛОГ
Четири месеца по-късно
Дейвид спря пред малката и скромна къщичка в Леония, Ню Джърси. Слезе от колата и изтича по стъпалата към верандата. Беше безнадеждно закъснял.
— Знаеш ли колко е часът? — попита Анджела, последвала го в спалнята. — Минава два, а ти трябваше да се прибереш преди един! Мисля, че след като аз мога да се прибера навреме, същото можеш и ти!
— Извинявай — промърмори Дейвид и започна да се преоблича. — Забави ме един пациент, когото трябваше да прегледам обстойно. — От устата му излетя лека въздишка на задоволство: — Сега поне никой не ми пречи да отделям на пациентите си толкова време, колкото е нужно…
— Нямам нищо против, но имахме уговорка! — продължаваше да негодува Анджела. — При това ти беше този, който определи часа!
— Къде е Ники? — опита се да промени темата той.
— Вече цял час виси на верандата и наблюдава екипа на „60 минути“, който си монтира апаратурата…
Дейвид облече една чиста и току-що изгладена риза.
— Извинявай за избухването — овладя се Анджела. — Предполагам, че съм нервна заради телевизията. Сигурен ли си, че трябва да направим всичко това?
— Виж какво — въздъхна Дейвид и се зае с избора на подходяща вратовръзка. — Аз също съм изнервен и ако кажеш да се откажем, веднага ще се съглася…
— За какво тогава взехме разрешение от шефовете си? — погледна го Анджела.
— Бяхме убедени, че обществеността трябва да узнае всичко, освен това получихме гаранции, че нищо не ни заплашва…
— Тогава да го направим — предаде се с въздишка Анджела.
Той се постара да направи един безупречен възел на вратовръзката си, после приглади косата си и облече сакото. Анджела се провери в огледалото, после хвана мъжа си за ръка и двамата заедно се спуснаха по стълбите. Излязоха на верандата и примижаха под ярката светлина на прожекторите.
Ед Брадли беше достатъчно опитен, за да ги накара да се отпуснат. Започна интервюто с небрежни общи въпроси, предварително убеден, че после ще му направи основна редакция. Запита ги с какво се занимават в момента.