— Какво? — подскочи Трейнор. — Защо не съм информиран за това?
— Едва тази сутрин научих — отвърна Бийтън. — Веднага ви позвъних, но не успях да ви хвана. Оставих послание да ми се обадите, но вие не го сторихте…
— Цял ден бях в Монпелие — поясни Трейнор и поклати глава: — Господи, крайно време е да прекратим тези нападения! Отразяват се зле на репутацията ни и дори не ми се иска да мисля какво биха казали от КМВ по този въпрос!
— Покритият паркинг е от жизнено значение за нас — погледна го право в очите Бийтън.
— Той ще почака докато си оправим финансите — поклати глава председателят. — Но допълнителното осветление трябва да се монтира веднага!
Трейнор тежко се отпусна в стола и издуха въздуха през устата си.
— Господи, ежедневните проблеми на една болница могат да съсипят и далеч по-здрав човек от мен — простена той. — Защо ли се набутах във всичко това? — Придърпа дневния ред и помоли главния счетоводител да изнесе доклада си.
Арнсуърт стана на крака. Беше сух тип с очила, който имаше дразнещия навик да говори изключително тихо. Започна с преглед на балансовия отчет, копие от който имаше пред всички участници в съвещанието.
— Най-характерното за отчетния период е, че разходите значително превишават приходите, които получаваме от КМВ. Това е особено видно след удължения престой на болните със здравна осигуровка в болницата. Губим пари и от пациентите, които ползват услугите на „Медикеър“, да не говорим за онези, които нямат никакви осигуровки. Процентът на пациентите, които плащат кеш, е толкова незначителен, че не можем да покрием дори текущите си разходи.
В резултат на създалата се ситуация финансовото състояние на болницата рязко се влоши. В тази връзка препоръчвам на ръководството да преминем на 30-дневни финансови разчети, вместо досегашните 6-месечни такива.
— Вече сме се погрижили за това — обади се Шерууд.
Арнсуърт седна на мястото си, а Трейнор подложи доклада му на гласуване. Участниците в съвещанието го одобриха с пълно единодушие и председателят направи знак на доктор Кантор, който трябваше да прочете отчета за работата на медицинския персонал.
Докторът се изправи и опря длани върху полирания плот на масата. Беше едър мъж с леко подпухнали черти, който, за разлика от предишните оратори, не използваше записки.
— През отчетния период има само едно-две неща за отбелязване — небрежно започна той. Трейнор хвърли кос поглед към Бийтън и намръщено поклати глава. Никак не харесваше небрежното поведение на Кантор по време на тези месечни заседания.
— Анестезиолозите са готови за война — обяви главният лекар. — Но това е в реда на нещата, тъй като вече ги информирахме, че отделението им преминава под ръководството на управителния съвет и те ще трябва да се задоволяват само със заплатата си. Знам какво им е, защото изпаднах в същото положение при управлението на доктор Ходжис…
— Мислиш ли, че ще се обърнат към съда? — попита Бийтън.
— Разбира се.
— Нека ни съдят колкото щат — раздразнено изръмжа Трейнор. — Вече имаме прецедент с патологията и рентгенологията. Но няма да им позволя да работят за себе си в момент, в който болницата преживява тежки финансови дни!
— Избраха си нов шеф на дружеството — добави Кантор. — Доктор Питър Чоу.
— Това означава ли допълнителни проблеми за нас? — сбърчи вежди Трейнор.
— Съмнявам се. Чоу изобщо не искаше да заема този пост…
— Ще се срещна с него — обеща Бийтън.
— Последната новина, свързана с медицинския персонал, е малко неочаквана — приключи с доклада си Кантор. — През целия месец М.Д.91 не е близнал нито капка!
— Въпреки това да остане на изпитателен срок! — отсече Трейнор. — Не искам нови издънки!
Кантор кимна и седна на мястото си.
Трейнор попита дали има въпроси, после предложи да гласуват закриване на съвещанието. Огледа гората от вдигнати ръце около масата и удари с чукчето си по гонга.
След минута остана единствено в компанията на Бийтън, тъй като другите побързаха да се изнижат навън и да се насочат към „Айрън Хорс“. Изчака стъпките им да заглъхнат по коридора, заобиколи масата и нежно я взе в прегръдките си.
Хванати за ръце, двамата забързаха към кожения диван в кабинета му. Там се любеха вече от година, без да се събличат и без да палят осветлението.
— Мисля, че нещата се развиват нормално — промърмори Трейнор след като свършиха.
— Прав си — кимна Бийтън, включи лампите и пристъпи към стенното огледало. — Особено ми хареса начина, по който се справи с проблема за паркинга. Успя да избегнеш куп безполезни дебати…