— Благодаря — доволно се усмихна Трейнор.
— Но финансовото ни състояние наистина ме тревожи — добави Бийтън, докато полагаше тънък слой червило върху устните си. — Длъжни сме да направим всичко възможно поне да не бъдем на загуба!
— Аха — кимна Трейнор. — Понякога много ми се иска да извия няколко вратове в шибания КМВ. Там наистина са убедени, че тъй наречената „контролирана конкуренция“ ще оправи нещата! А аз мисля, че тя е най-краткият път към банкрута, поне за нас.
— Всички болници преживяват трудности — въздъхна Бийтън. — Не трябва да забравяме това, макар че то едва ли може да ни послужи като утеха…
— Мислиш ли, че имаме шанс да променим някои клаузи от договора с КМВ? — попита Трейнор.
— Изключено! — изсмя му се право в лицето тя.
— Ох, не знам какво ще правим! — простена Трейнор. — Продължаваме да губим пари, въпреки плана ДСР, който предложи Кантор…
Бийтън весело се разсмя.
— Май ще се наложи да променим това съкращение, защото поне на мен ми навява доста нецензурни мисли… Вместо „драстично снижение на разходите“ бихме могли да го наречем ДОР — драстично ограничение на разходите…
— На мен пък ми харесва десере — засмя се и Трейнор. — Това ми напомня на какво приличаме след като приехме условията на онези гадняри!
Бийтън придърпа един стол и седна срещу него.
— Ние с Колдуел имаме една идея, която може би ще ни измъкне от дупката — обяви тя.
— Не е ли по-добре да тръгваме за „Айрън Хорс“? — притесни се Трейнор. — Ще започнат да ни одумват. В това градче всичко се вижда…
— Ще ти отнема само минутка — обеща Бийтън. — Ние с Колдуел си зададохме въпроса защо независимите консултанти, на които платихме куп пари, изкараха разходите ни толкова ниски. И бързо открихме отговора — защото им предоставихме статистическите данни по хоспитализацията, които получихме директно от КМВ. Никой не обърна внимание на факта, че тези данни са базирани на разходите в тяхната собствена болница в Рутланд…
— Подозираш, че КМВ са ни пробутали фалшиви цифри? — присви очи Трейнор.
— Не. Но когато работят със собствени болници, здравноосигурителните фондове поощряват своите лекари към максимално ограничаване на хоспитализацията. Това е нещо, за което обществеността няма никаква представа, но е проверен факт.
— А как ги поощряват? — попита Трейнор. — С премии?
— Точно така — кимна Бийтън. — Подкуп под формата на премия. Колкото по-малко пациенти хоспитализира отделният доктор, толкова по-големи премии получава. Системата е страхотно ефективна и ние с Колдуел сме на мнение, че можем да я приложим и в нашата болница. Единственият проблем е, че ще ни трябва някакъв начален капитал… Но пуснем ли я в действие, парите бързо ще бъдат възстановени.
— Това ми звучи много добре — ентусиазира се Трейнор. — Ако го комбинираме с ДСР, можем и да закърпим положението!
— Ще уредя среща с Чарлс Кели и ще обсъдим идеята — рече Бийтън, облече палтото си и тръгна към изхода. В коридора се спря да го изчака и добави: — Надявам се, че няма да получим сертификат за открити операции на сърцето. Трябва на всяка цена да накараме КМВ да изпраща тези пациенти в някоя от бостънските болници.
— Подкрепям идеята ти напълно — кимна Трейнор и отвори вратата, която водеше към паркинга. — Това беше една от причините за днешното ми пътуване до Монпелие. Организирах някои задкулисни игри, които се надявам да ни помогнат при негативната реклама…
— Гледай да свършиш работа, защото ако получим лиценз ни чакат огромни разходи! — предупредително рече Бийтън.
Скоро спряха пред колите си, паркирани една до друга. Трейнор огледа паркинга, като задържа поглед на линията дървета, разделящи го на горна и долна част.
— Тук наистина е много тъмно — подвикна към Бийтън той. — Трябва час по-скоро да монтираме проклетото осветление!
— Ще се погрижа — обеща тя.
— Мамка му! — изруга Трейнор. — Не ни стигат другите грижи, ами трябва да мислим и за някакъв шибан изнасилвач! Какво по-точно е станало снощи?
— Някъде около полунощ е била нападната Марджъри Клебър, една от доброволките…
— Учителката ли? — вдигна вежди Трейнор.
— Да. Жената много ни помагаше, но напоследък беше все болна…
— Нападателят?
— Същото описание: мъж около метър и осемдесет със скиорска маска на лицето. Според госпожа Клебър е носел и белезници…
— Как е успяла да се отърве? — полюбопитства Трейнор.
— Извадила е късмет, че нощният пазач е бил наблизо, току-що започнал обиколката си.