Дейвид облиза устните си и направи опит да мисли. Беше смъртно уморен, нуждаеше се от своите списъци. Но ръката на Анджела продължаваше да лежи върху неговата.
— Малко ми е страшничко да обърна гръб на академичния живот — призна след продължителна пауза той.
— И на мен — кимна с въздишка Анджела. — Толкова дълго бяхме студенти, че май не сме готови дори да помислим за друг начин на живот.
— През последните четири години само с това се занимаваме — добави Дейвид.
— Но рано или късно ще трябва да се изправим и пред въпроса с качеството на живота, който водим. Ако останем в Бостън, най-вероятно ще трябва да се задоволим с този апартамент. Имаме прекалено много дългове, за да си позволим нещо по-добро…
— Същото ще бъде и ако отидем в Ню Йорк — въздъхна Дейвид.
— Освен ако не приемем помощта, която предлагат родителите ми — подхвърли Анджела.
— Досега не сме го правили — погледна я Дейвид. — Вероятно защото и двамата знаем, че тази помощ ще бъде свързана с доста условия…
— Съгласна съм — кимна Анджела. — Но не трябва да забравяме и състоянието на Ники.
— Искам куче — отсече детето, чуло името си.
— Ники е добре — поклати глава Дейвид.
— И тук, и в Ню Йорк замърсяването е голямо — въздъхна Анджела. — То рано или късно ще й се отрази. А аз самата започвам да усещам, че престъпността на големия град ми идва до гуша.
— Това означава ли, че искаш да се преместим в Бартлет? — изгледа я внимателно Дейвид.
— Не. Просто ми се ще да претегля плюсовете и минусите на всичко, което ни се предлага. Признавам обаче, че Бартлет ми се струва все по-привлекателен, особено на фона на тези пистолети и наркотици в тукашните училища!
— Питам се дали Бартлет действително е такова райско кътче, каквото ни се стори при първото посещение — въздъхна Дейвид. — Може би го идеализираме прекалено много…
— Има само един начин да разберем дали е така.
— Заминаваме за Бартлет! — изкрещя тържествуващо Ники.
— Добре — отстъпи Дейвид. — Днес е четвъртък, какво ще кажете за събота?
— Нямам нищо против — сви рамене Анджела.
— Ура! — викна Ники.
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
Петък, 21 май
Трейнор подписа писмата, които беше издиктувал сутринта, после акуратно ги подреди в ъгъла на бюрото си. Стана, грабна палтото си от закачалката и тръгна към изхода. Възнамеряваше да хапне нещо леко в „Айрън Хорс“. Секретарката му Колет го върна от вратата, размахвайки в ръка телефонната слушалка. Търсеше го Том Барингър.
Трейнор промърмори нещо под нос, но все пак се върна. Том беше прекалено важен клиент, за да пренебрегне обаждането му.
— Никога няма да познаеш къде съм — рече в слушалката Том. — Лежа в Спешното отделение и чакам доктор Портланд да ме ремонтира…
— Какво е станало, за Бога? — попита с притеснение Трейнор.
— Една глупост — въздъхна Барингър. — Почиствах улуците си от сухи листа и стълбата падна. Според докторите съм си счупил бедрената става…
— Съжалявам…
— Можеше да бъде и по-зле — отвърна Барингър. — Но ще трябва да отложим срещата, която си бяхме определили за днес следобед.
— Разбира се — кимна Трейнор. — Нещо важно ли беше?
— Може и да почака — отвърна Барингър. — Но тъй и тъй съм те хванал, защо не наредиш да ми дадат един телефон докато лежа в болницата? Мисля, че заслужавам малко специално внимание…
— Нямаш проблеми, ще се погрижа лично — отвърна Трейнор. — Тъкмо отивах да обядвам с главния изпълнителен директор…
— Много добре. Кажи две добри думи за мен…
Трейнор затвори и каза на секретарката си да отмени насрочената среща с Барингър, но да не запълва времето с друга. Искаше да го използва, за да довърши диктовките си.
В заведението пристигна пръв. Поръча си едно сухо мартини и огледа залата. Както винаги, за него беше определена една от най-добрите маси до прозореца, с превъзходна гледка към реката, която се пенеше само на няколко метра отвъд стъклото. Удоволствието му се подсили от факта, че старият му съперник Джеб Уигинс седеше на далеч по-лоша маса, разположена в средата на салона. Наследник на стара и богата фамилия, Уигинс демонстрираше пренебрежително отношение към Трейнор, просто защото неговият баща беше работил в една от фабриките на фамилията. Но нещата се промениха и сега именно Трейнор беше този, който управляваше най-големия и процъфтяващ бизнес в града.