Хелън Бийтън и Бартън Шерууд се появиха едновременно.
— Извинявай за закъснението — промърмори Шерууд и дръпна стола на дамата.
Поръчаха си обичайните аперитиви, прегледаха менюто и си избраха храна. Бийтън изчака отдалечаването на келнера и се усмихна:
— Имам добри новини. Сутринта се срещнах с Чарлс Кели и го запознах с идеята за премиите по системата на КМВ. Той я прие напълно, единственото му условие беше това да не се отрази на постъпленията на фонда. Обеща да я пробута пред шефовете си, което вероятно ще стане без никакви проблеми…
— Много добре — кимна Трейнор.
— Уговорихме нова среща за понеделник, на която бих искала да присъстваш и ти — добави Бийтън.
— Обезателно — кимна Трейнор.
— Значи опираме до началния капитал — продължи жената. — Позволих си да сондирам нещата с Бартън, според който няма да имаме никакви проблеми… — Усмивката й се разшири, пръстите й стиснаха ръката на Шерууд върху масата.
Банкерът се приведе напред и зашепна:
— Нали помниш онази малка сметчица, която създадохме с остатъците от строителството на рентгенологията? Бях я депозирал на Бахамите, а сега просто ще я върна обратно. Тя ще бъде напълно достатъчна, за да покрие първоначалния капитал. Разбира се, част от нея бихме могли да използваме за кратки ваканции на островите — хотел, храна, плюс самолетни билети…
Храната пристигна и тримата замълчаха.
— Почивка на Бахамските острови може да бъде използвана като голямата награда на цялото начинание — поясни Бийтън. — Ще я получи онзи лекар, който регистрира най-нисък брой на хоспитализирани пациенти през годината.
— Много добре — кимна Трейнор. — Идеята ми се струва все по-привлекателна.
— Но трябва да я приложим по най-бързия начин — предупреди Бийтън. — Все още не разполагам с пълните данни, но по всичко личи, че финансовото ни положение през май ще бъде още по-тежко от това през април. Броят на хоспитализираните пациенти се увеличава, което значи и увеличение на разходите.
— Аз също имам добри новини — рече Шерууд. — Салдото по сметката ни се върна на предишното ниво, благодарение на застрахователната полица, които ни беше дарена. Направих го по такъв начин, че това ще остане незабелязано при евентуална проверка.
— Кризите следват една подир друга — оплака се Трейнор, който нямаше никакво намерение да хвали Шерууд за оправянето на проблем, създаден с личното му участие.
— Искаш ли да търсим финансиране на строителството на покрития паркинг? — попита Шерууд.
— Не — въздъхна Трейнор. — За съжаление не можем да си позволим подобно строителство в момента. Ще трябва да поискаме отлагането му, въпреки че Контролният съвет вече гласува в полза на проекта… — Главата му леко кимна към масата в средата на салона: — Но председателя на Контролния съвет Джеб Уигинс гласува против, тъй като се опасяваше, че строителството ще навреди на летния туристически сезон…
— Жалко — въздъхна Шерууд.
— И аз имам добри новини — окуражително се усмихна Трейнор. — Току-що научих, че сутринта са отхвърлили молбата ни за лиценз на сърдечните операции през текущата година. Страхотно, нали?
— Каква трагедия, Господи! — направи гримаса Бийтън, после избухна в смях.
Сервираха кафето и Трейнор си спомни за обаждането на Том Барингър. Сподели новината със сътрапезниците си и Бийтън кимна с глава:
— Зная за постъпването му благодарение на един контролен файл в компютъра ми, инсталиран специално за да отбелязва присъствието на важни пациенти на територията на болницата. Вече говорих с Колдуел, който ще осигури всичко необходимо на господин Барингър. На каква стойност възлиза фондът?
— Един милион — отвърна Трейнор. — Не е нещо особено, но няма причини да бъдем недоволни, нали?
Приключиха с обяда и излязоха навън, под ярките лъчи на пролетното слънце.
— Докъде стигнахте с монтажа на допълнителното осветление на паркинга? — попита Трейнор.
— Готово е вече от седмица — отвърна Бийтън. — Но решихме да осветим само долната част, тъй като горната и без това се използва единствено през деня. Така спестихме една немалка сума…
— Умно — кимна Трейнор.
Пред входа на банката се натъкнаха на Уейн Робъртсън. Шерифът беше нахлупил широкополата шапка над очите си, за да се предпази от ярките слънчеви лъчи. Освен това носеше тъмни очила с огледални стъкла.