— Може би имате право — промърмори той, после кимна с глава и се насочи към вратата.
Трейнор се вцепени. Очите му бавно се върнаха върху лицето на Том, сякаш очакваше да се събуди и да му обясни странното поведение на този доктор. Можеше да разбере, че понякога лекарите се ангажират емоционално със състоянието на пациентите си, но този Портланд се държеше наистина много странно.
Направи последен опит да осъществи контакт с Том, осъзна безполезността на усилията си и тихо се измъкна навън. Доктор Портланд не се виждаше никъде. Трейнор въздъхна и тръгна към кабинета на Хелън Бийтън. Оказа се, че Колдуел и Кели вече са там.
— Познавате ли доктор Портланд? — попита ги той.
Отговориха му с кимане на глави.
— Той е един от нашите лекари — поясни Кели. — Хирург-ортопед.
— Току-що имах една доста странна среща с него. На път за насам реших да се отбия при един от клиентите си, Том Барингър, който е тежко болен. Този доктор Портланд седеше на тъмно в стаята му. В първия момент дори не го забелязах. Говореше странно, беше ядосан. Бях готов да отдам това на състоянието на пациента му, но той се закани, че няма да поеме вината, защото за всичко била виновна болницата…
— Ранди е доста преуморен — въздъхна Кели. — От доста време работи сам, въпреки че имаме щат за още един хирург ортопед. За съжаление кандидати липсват…
— Изглеждаше много зле — поклати глава Трейнор. — Казах му, че трябва да се прегледа, а той ми се изсмя…
— Ще поговоря с него — обеща Кели. — Предполагам, че се нуждае от малко почивка. Все ще открием някой, който да го замести временно…
— Добре, значи въпросът е приключен — кимна Трейнор и отново влезе в ролята си на председател на борда. — Нека се залавяме за работа.
— Преди това искам да ви съобщя нещо — пусна победоносната си усмивка Кели. — Моите началници са много разстроени от забраната за открити операции на сърцето!
— Ние също! — нервно отсече Трейнор, който не обичаше заседанията под негово ръководство да започват с негативни новини. — За съжаление нещата са извън нашия контрол. В Монпелие отхвърлиха молбата ни за лиценз, въпреки че по мое мнение тя беше добре обоснована…
— КМВ разчиташе на тези операции, защото те са част от договора с болницата — поясни Кели.
— Само при условие, че получим лиценз — поправи го Трейнор. — За съжаление това не стана, затова предлагам да насочим вниманието си към фактите. Ние преустроихме изцяло Рентгенологията и интензивното отделение на Акушеро-гинекологията. На мястото на старата апаратура с кобалт-60 монтирахме супермодерен линеен акселератор. Мисля, че това е предостатъчно за да докаже нашите добри намерения, въпреки тежкото финансово състояние на болницата.
— КМВ изобщо не се интересува дали болницата губи пари — поклати глава Кели. — Особено когато там се убедени, че това е резултат от грешки в мениджмънта…
— Грешиш — намръщи се Трейнор. Никак не му беше приятно да бъде притиснат до стената, особено пък от този млад и напорист бюрократ. — Аз съм на мнение, че КМВ трябва да проявява загриженост когато ние губим пари. Защото ако нещата продължават да се влошават, ние ще бъдем принудени да ударим катинара, а това ще се отрази и на вас. По тази причина трябва да работим заедно, просто нямаме друг избор.
— Ако Общинска болница „Бартлет“ фалира, КМВ ще сключи договор с друго лечебно заведение — продължаваше да се усмихва Кели.
— Това едва ли ще стане лесно — тросна се Трейнор. — Другите две болници в региона отдавна вече не функционират като лечебни заведения за тежки заболявания.
— Нищо не ни пречи да прехвърлим пациентите в болницата на КМВ в Рутланд — не отстъпваше Кели.
Сърцето на Трейнор пропусна един такт. Изобщо не беше мислил за опасността от подобна операция и беше твърдо убеден, че липсата на конкуренция в региона му дава солидно предимство при преговорите с КМВ. Но сега разбра, че това е само една илюзия.
— Не искам да кажа, че нямам желание да работя с вас — смекчи тон Кели. — Но нашите взаимоотношения трябва да бъдат динамични. Нали крайната ни цел е една и съща — поддържане високо ниво на здравеопазване в района…
Усмивката му разкри два реда безупречно равни и бели зъби.
— Нашият проблем се крие в прекалено ниската база, върху която се изчисляват разходите по хоспитализацията — въздъхна Трейнор. — Разминаването между тях и това, което покрива КМВ, надвишава десет процента. Ако продължаваме по този начин, едва ли ще издържим дълго. Затова се нуждаем от преразглеждане на базата и подписване на нов договор. Кратко и ясно.
— Базата не подлежи на преразглеждане до изтичане на договора — напомни му с приятелски тон Кели. — Нали вие самите я предложихте, за да биете конкуренцията? Под договора стои твоят подпис, Трейнор. Бъди така добър да го спазваш. Аз обаче мога да ви помогна в една друга област — готов съм да преразгледаме разходите ви в Спешното отделение, които не са твърдо заковани в договора.