Дейвид усети как устата му пресъхва. Заковал очи в голата стена зад писалището, той неволно направи опит да си представи как е изглеждала след инцидента.
— Ужасно! — промълви той. — Имаше ли семейство?
— За нещастие да — кимна доктор Янсен. — Жена и две момчета. Голяма трагедия. Аз усетих, че става нещо когато Ранди спря да играе баскет в съботните сутрини…
— Когато го видях за последен път, изглеждаше зле — въздъхна Дейвид. — Болен ли беше? Стори ми доста отслабнал…
— Депресия — рече Кели.
— Господи, колко малко му трябва на човек — поклати глава Дейвид.
Кели замълча, после се прокашля и тръсна глава.
— Нека минем на по-добра тема — предложи той. — Доктор Уилсън, аз приех желанието ви за работа в буквалния смисъл и вече съм ви определил пациенти за преглед. Готов ли сте да започнете?
— Абсолютно — кимна Дейвид.
Кевин Янсен му пожела успех и забърза към кабинетите за прегледи. Кели го представи на Сюзън Биърдсли — асистиращата сестра. Сюзън беше красива жена на около двадесет и пет с тъмна, късо подстригана коса. Дейвид веднага хареса жизнерадостната й усмивка и готовността за работа.
— Първата ви пациентка вече чака — каза тя и му подаде един болничен картон. — Ако имате нужда от мен, просто позвънете. Аз ще се занимавам с подготовката на следващия пациент.
След тези думи се обърна и изчезна по посока на чакалнята.
— Мисля, че вече е време да се оттегля — промърмори Кели. — Желая ви успех, Дейвид. Ако възникнат някакви проблеми, просто се обадете.
Дейвид разтвори тънката папка в ръцете си. Пациентката се казваше Марджъри Клебър, тридесет и деветгодишна. Оплакваше се от болки в гръдния кош. Тръгна към вратата на кабинета за прегледи, после изведнъж се закова на място. Оказа се, че жената има рак на гърдата, лекуван по хирургически път, чрез химиотерапия и лъчетерапия. Диагнозата е била поставена преди четири години, на възраст тридесет и пет. Били са открити разсейки и в лимфните възли.
Ръцете му нервно прелистиха папката. Беше малко изнервен и му трябваха няколко допълнителни минути за подготовка. Пациентка с рак на гърдата и разсейки в други органи беше твърде тежък случай за начало на кариерата му. За щастие Марджъри се чувстваше сравнително добре.
Почука на вратата и влезе. Марджъри Клебър търпеливо чакаше на кушетката за прегледи, облечена в широк халат. Очите й бяха големи, тъжни и умни, усмивката — очарователна.
Дейвид се представи и понечи да зададе първия от серията въпроси за уточняване на оплакванията, когато Марджъри взе ръката му и я притисна към гърдите си.
— Благодаря ви, че дойдохте в Бартлет — промълви тя. — Нямате представа колко горещо се молих тук да се появи човек като вас! Страшно много се радвам!
— Аз също — заекна объркано Дейвид.
— До този момент чаках по цял месец за един преглед — продължи пациентката и най-сетне му позволи да издърпа ръката си. — Нещата ми вървят така от момента, в който здравната ми осигуровка беше прехвърлена към КМВ. И всеки път ме преглеждаше различен доктор. Сега обаче ми казаха, че вие ще бъдете моят лекуващ лекар и аз много се зарадвах…
— За мен е чест, госпожо — успя да изломоти Дейвид.
— Да чакаш по цял месец е ужасно — продължи Марджъри. — През зимата изкарах един тежък грип и бях сигурна, че съм развила пневмония. За щастие когато ми дойде редът за преглед, той вече беше попреминал…
— Може би е трябвало да се обърнете за помощ към Спешното отделение — подхвърли Дейвид.
— Нямам право — отвърна с въздишка жената. — Миналата зима го сторих, но КМВ отказа да плати, тъй като пак беше грип… Аз съм длъжна да идвам за преглед единствено тук, освен ако животът ми не е под пряка заплаха. Без предварително разрешение на лекар от КМВ нямам право да се обръщам към спешна помощ. Ако все пак го сторя, те просто отказват да платят…
— Но това е абсурд! — възкликна Дейвид. — Как можете да знаете дали оплакванията ви представляват непосредствена заплаха за живота?
— И аз зададох същия въпрос, но никой не ми отговори — сви рамене Марджъри. — Казаха ми, че такива са правилата… Но аз все пак се радвам, че сте тук, докторе. За в бъдеще ще се обръщам към вас…
— Разбира се — кимна Дейвид. — А сега нека си поговорим за общото ви здравословно състояние. Кой се грижи за вас след поставянето на раковата диагноза?
— Вие — отвърна Марджъри.
— Нямате ли онколог?
— КМВ няма онколози — поклати глава жената. — Аз трябва да се обръщам към вас, а вие — в случай, че това е необходимо — ме препращате при доктор Мизлих, който е онколог. Той обаче не е лекар на КМВ и може да ме прегледа само по ваше предписание.