Палецът и показалецът му се свиха под прав ъгъл, във формата на пистолет.
Гейл неволно потръпна. Макар и омъжена за лекар, тя не можеше да понася разговори за кръв и вътрешни органи.
— Нима намекваш, че Ранди е бил убит? — вдигна вежди Стийв.
— Не — поклати глава Кевин. — Твърдя единствено, че не съм сигурен във версията за самоубийство. А всеки сам може да си направи заключенията…
В стаята отново настъпи тишина, нарушавана единствено от песента на щурците и крякането на жабите.
— Според мен се е самоубил — въздъхна най-сетне Гейл Ярбороу. — Един акт на страхливо малодушие, последиците от който се стовариха върху клетата Арлийн и двете им момчета…
— И аз мисля така — кимна Клеър Янг.
Новото изпълнено с напрежение мълчание беше прекъснато от Стийв.
— Я кажете как се оправяте вие двамата — извърна се той към Дейвид и Анджела. — Как намирате Бартлет, харесвате ли живота си тук?
Двамата си размениха кратки погледи.
— Аз много харесвам града — рече Дейвид. — А политиката в областта на здравеопазването просто не ме интересува, защото съм лекар на КМВ. Признавам, че практиката ми се оказа по-голяма от очакванията. Имам повече онкологични пациенти, отколкото можех да си представя…
— Какво е онкологични пациенти? — попита Нанси Янсен.
Кевин й хвърли гневен поглед и троснато отговори:
— Болни от рак… За Бога, Нанси, това поне ти е отдавна известно…
— Съжалявам — изгледа го намусено жена му.
— Колко са онкологичните ти пациенти? — попита Стийв.
— Сега ще ти кажа — отвърна Дейвид, затвори очи и започна да пресмята на глас: — Джон Тарлоу с левкемия, в момента отново е хоспитализиран… Мери-Ен Шилър с рак на матката, Джонатън Ийкинс с рак на простатата. Също и Доналд Андерсън, чиято първоначална диагноза рак на панкреаса се оказа погрешна. Човекът има злокачествена аденома…
— Това име ми е познато — вметна Трент. — Правил съм му процедурата на Уипъл…
— Благодаря за информацията — иронично го изгледа Гейл.
— Но това прави само четирима — рече Стийв.
— Имам и други — рече Дейвид. — Сандра Хашър с меланома и Марджъри Клебър с рак на гърдата…
— Как ги помниш наизуст? — погледна го с уважение Клеър Янг.
— Лесно, защото станах приятел с всеки един от тях — усмихна се Дейвид. — А и ги виждам често, защото имат доста проблеми от медицинско естество…
— Тогава какво те тревожи?
— Точно това — че станахме приятели и аз поех грижата за тях. Безпокоя се от мисълта, че ако някой от тях умре вследствие на болестта си, ще се чувствам лично отговорен…
— Знам какво имаш предвид — обади се Стийв. — И вероятно затова не разбирам колегите, които специализират онкология. Бог да ги благослови, но аз избрах гинекологията главно защото при нея нещата са свързани с началото на живота, а не с края му…
— Същото важи и за офталмологията — рече Кевин.
— Аз пък съм на друго мнение — тръсна глава Анджела. — Отлично разбирам защо човек може да избере онкологията. Според мен главната причина за това е острата нужда от помощ, която изпитва всеки болен от потенциално смъртоносна болест. При повечето от останалите специалности не се разбира помагаме ли на своите пациенти или не, но при онкологията това си личи съвсем ясно.
— Познавам добре Марджъри Клебър — промълви Гейл Ярбороу. — Преподавала е както на ТиДжей, така и на Чандлър, второто ми момче. Тя е чудесен човек и много добър учител. Децата буквално са луди по нея.
— Изпитвам истинско удоволствие да разговарям с нея по време на прегледите — кимна с усмивка Дейвид.
— А ти как се справяш? — обърна се Нанси Янсен към Анджела.
— Много добре. Доктор Уодли се държи не само като началник на отделението, но и като истински наставник. Разполагаме със страхотна апаратура и работим интензивно, но не сме смазани от умора. Правим от петстотин до хиляда биопсии на месец, което е доста внушително постижение. Имаме изобилие от интересни патологични случаи, главно защото болницата „Бартлет“ е референтен център за целия регион. Разполагаме дори с вирусологична лаборатория — нещо, което честно казано, не бях очаквала. Всичко това прави работата ми истинско предизвикателство.
— Чарлс Кели не ти ли вдигна вече някой скандал? — попита Кевин, обръщайки се към Дейвид.