— Такъв ти е характерът — сънливо промърмори Дейвид. — Винаги драматизираш нещата, а след това те наляга песимизъм. Според мен нещата са далеч по-прости: щастливи сме, защото взехме едно правилно решение…
— Дано да си прав — въздъхна Анджела, намести глава на рамото му и затвори очи.
ДЕВЕТА ГЛАВА
Понеделник, 6 септември
Трейнор нави волана на мерцедеса и колата заподскача по неравната поляна към редиците свои посестрими, паркирани до ниска телена ограда. През лятото тук редовно се провеждаха панаири и изложения, но днес беше денят на Пикника — един от малкото официални празници, които се организираха от Общинска болница „Бартлет“. Още от девет сутринта на просторната поляна се беше събрало пъстроцветно множество. В момента течаха конните надбягвания за деца.
— Жалко за хубавия празничен ден — промърмори с престорено недоволство Трейнор.
— Не се опитвай да ме заблуждаваш! — сопнато отвърна съпругата му Жаклин. Беше ниска и доста закръглена жена, облечена подчертано консервативно. На главата й имаше бяла шапка, върху ръцете й — ръкавици в същия цвят. Беше обула обувки с високи токчета, въпреки неравнините на стърнището, по които й предстоеше да ходи.
— За какво говориш? — попита Трейнор докато паркираше редом с другите коли и изключваше двигателя.
— Знам, че си падаш по тези болнични купони, затова не ми се прави на страдалец! — отсече Жаклин. — Умираш да си в центъра на вниманието и да се правиш на „добрият чичко президент“!
Трейнор мрачно я изгледа. Бракът им беше изграден почти изцяло на антагонизма. В момента тя очакваше поредния пристъп от негова страна, но той съумя да се въздържи. По отношение на пикника тя беше абсолютно права и това го ядоса допълнително. За двадесет и една година съвместен живот тази жена му знаеше дори кътните зъби.
— Какво става? — начумерено го изгледа тя. — Ще вървим ли или не?
Трейнор изсумтя и слезе от колата. Насреща им изскочи Бийтън, размаха ръце и тръгна да ги посрещне. Беше в компанията на Уейн Робърстън и Трейнор моментално усети, че нещо е станало.
— Какво радост, Господи — процеди Жаклин. — Още не сме дошли и вече се радваме на компанията на най-голямата ти почитателка!
— Млъквай! — изръмжа през зъби Трейнор.
— Имам лоши новини — каза без заобиколки Бийтън.
Трейнор се обърна към съпругата си и с престорена загриженост подхвърли:
— Защо не отскочиш до палатката за нещо разхладително?
Жаклин хвърли един враждебен поглед към Бийтън и неохотно се подчини.
— Не изглежда щастлива от факта, че е излязла на чист въздух — отбеляза Бийтън.
Трейнор жлъчно се изсмя и тръсна глава:
— Какви са лошите новини?
— Снощи е била нападната още една сестра. Всъщност, това е станало рано сутринта… Била е изнасилена.
— Мамка му! — изруга Трейнор. — Пак ли от същия тип?
— Според описанията — да — кимна Робъртсън. — Пак е бил със скиорската маска. Но този път е носил пистолет, а не нож. Не е забравил и белезниците си. Насилил жената под дърветата, точно както при предишните случаи.
— Надявах се, че осветлението ще го спре — промърмори с мрачен вид Трейнор.
— Би могло — колебливо подхвърли Бийтън.
— Какво означава това?
— Нападението е станало на горната площадка, където осветление няма. Ако си спомняш, ние осветихме само долната, за да спестим малко пари…
— Кой е известен за случая?
— Малко хора — въздъхна Бийтън. — Успях да поговоря с Джордж О’Донълд от „Бартлет Сън“ и той ми обеща да не публикува новината. Това може би ще реши въпроса. Познавам лично жертвата, не е от хората, които ще бият тъпана…
— Бих искал тази новина да достигне до КМВ по възможно най-бавния начин — промърмори Трейнор.
— Но това не прави по-малко наложително строителството на покрития гараж — въздъхна Бийтън.
— Което може и да не стане — поклати глава Трейнор. — Това пък са моите лоши новини от снощното заседание на управителния съвет. Старият ми враг Джеб Уигинс отново се извъртя като фурнаджийска лопата и вече твърди, че според надзорниците строителството било лоша идея… Без съмнение лично ги е убедил в това.
— Значи проектът е погребан, така ли? — вдигна вежди Бийтън.
— Все още не, но привържениците му претърпяха тежък удар — унило призна Трейнор. — Ще се опитам да подложа идеята на повторно гласуване, но от опит знам, че това ще бъде много трудно. Може би новото нападение ще ни свърши работа, независимо от гадния си характер…