Трейнор се извърна към Робъртсън и видя отражението на лицето си в огледалните му слънчеви очила.
— Полицията не може ли да направи нещо?
— Не много — поклати глава шерифът. — Нямаме хора за постоянно дежурство на паркинга. Вече съм наредил на патрулите да правят по една обиколка там, но това едва ли е достатъчно…
— Къде е Патрик Суеглър, шефът на болничната охрана? — пожела да узнае Трейнор.
— Ей сега ще го доведа — рече Робъртсън и се понесе в тежък тръс по посока на езерцето.
Трейнор го изчака да се отдалечи и тихо попита:
— Готова ли си за довечера?
— Съвещанието ли имаш предвид?
— Съвещанието и онова, което ни чака след него — кимна с похотлива усмивка Трейнор.
— За това след него не съм много сигурна — поклати глава Бийтън. — Трябва да си поговорим…
— За какво? — недоволно се намръщи Трейнор.
— Моментът не е подходящ — изплъзна се Бийтън и кимна с глава към фигурите на Робъртсън и Суеглър, които забързано крачеха към тях.
Усетил необичайна слабост, Трейнор се облегна на оградата. Винаги беше разчитал на привързаността на Бийтън, но постоянно я подозираше, че поддържа връзки и с други мъже, например с онзи задник Чарлс Кели… От устата му излетя тежка въздишка. Винаги има нещо, което не е наред, мрачно си помисли той.
Патрик Суеглър се изправи пред него и заби поглед в лицето му. Беше як мъжага, един от най-добрите играчи по футбол на местната гимназия от времето, когато отборът беше безспорен лидер в целия регион.
— Не бяхме в състояние да направим кой знае какво — отсече с категоричен тон той, очевидно решил, че Трейнор възнамерява да хвърли вината върху него. — Пострадалата беше работила две смени подред и при тръгването си не е повикала охраната, въпреки изричните ни инструкции. На всичкото отгоре се оказа, че е паркирала колата си на горната площадка — пак в разрез с инструкциите. А вие знаете, че там осветление липсва…
— Господи, Исусе Христе! — избухна Трейнор. — Нима трябва лично да се заема с охраната на служителите? Защо тази патка не е повикала охраната?
— Не мога да зная, сър — отвърна Суеглър.
— Този проблем ще бъде ликвидиран само ако построим новия паркинг — подхвърли Бийтън.
— Къде е Върнър Ван Слайк от поддръжката? — изръмжа Трейнор. — Искам го тук, веднага!
— Вие знаете, че господин Ван Слайк никога не присъства на подобни тържества — сдържано му напомни Бийтън.
— Вярно, бях забравил — кимна Трейнър. — Предайте му, че искам незабавно да се монтира осветление и на горната площадка. Да бъде като на стадион, ясно? — Извърна се към Робъртсън и гневно добави: — А ти кога най-сетне ще заловиш шибания изнасилвач? Нима е толкова трудно да стесниш кръга на заподозрените, като се има предвид големината на Бартлет?
— Работим по въпроса — сдържано отвърна Робъртсън.
— Защо не се прехвърлим в палатката? — тактично смени темата Бийтън.
— Наистина, защо? — изфуча Трейнор. — Нека получим и малко удоволствие от тази бъркотия!
Хвана Бийтън за ръката и я поведе към импровизираното барче. Надяваше се да останат насаме поне за минута-две, искаше да разбере какво е намислила. Но Колдуел и Кантор ги засякоха почти веднага и побързаха да се приближат. Колдуел беше в отлично настроение.
— Вероятно вече си чул, че програмата с премиалните работи много добре — подхвърли на Трейнор той. — Цифрите за август са направо зашеметяващи!
— Нищо не знам — учудено отвърна Трейнор и хвърли кос поглед по посока на Бийтън.
— Това е вярно — усмихна се тя. — Възнамерявах да изнеса данните на съвещанието довечера. Балансовият отчет е много добър. Хоспитализацията през август е с четири процента под нивото за същия месец на миналата година. Това не е много, но доказва, че вървим в правилната посока.
— Е, слава Богу — прекръсти се Трейнор. — Хубаво е да чуеш и добри новини. Но няма място за самоуспокоение. В петък разговарях с Арнсъурт, който е убеден, че след отлива на туристите през сезона, ние отново ще се окажем на червено. През юли и август нарастват постъпленията ни от болни, които си плащат в брой и това става за сметка на осигурените в КМВ. Но скоро туристите ще си заминат и проблемите отново ще се появят…
— Мисля, че трябва да затегнем режима на икономии — подхвърли Бийтън. — Това е единственият начин да държим главата си над повърхността.
— Нямаме друг избор — кимна Трейнор. — Вече съм измислил ново име на нашата кампания — тя става ДМИ, което ще рече „Драстични мерки за икономии“.
Присъстващите се разсмяха.