— Ето го доктор Уодли! — извика Бийтън и размаха ръце. Уодли махна в отговор. До него стоеше млада и красива жена с тъмна коса и шорти. На главата й имаше бейзболна шапка, обърната с козирката назад.
— Коя е тази жена? — попита Трейнор, изпълнен от желание да смени темата.
— Анджела Уилсън, нашата нова патоложка — отвърна Бийтън. — Искаш ли да те запозная с нея?
— Защо не — сви рамене Трейнор.
Приближиха се и Уодли ги представи. Стори го обстоятелствено, използвайки купища суперлативи. Трейнор бил най-добрият председател на борда в историята на болницата, а пък Анджела — патологоанатом с почти гениални способности.
— Приятно ми е — протегна ръка Анджела.
В следващия момент играта започна и двамата с Уодли побързаха да се присъединят към отбора си.
— Старият доктор Уодли доста се е променил — замислено отбеляза Бийтън. — Очевидно Анджела Уилсън е пробудила преподавателския му инстинкт. Откакто е тук, старецът е на седмото небе…
Трейнор мълчаливо наблюдаваше добре премерените движения на младата жена. Той също споделяше ентусиазма на Уодли, макар и не в толкова академичен аспект. Анджела Уилсън приличаше по-скоро на манекенка, отколкото на лекарка. Поне той не беше виждал толкова хубава жена с медицинско образование…
ДЕСЕТА ГЛАВА
Есен във Върмонт
Въпреки четиригодишната практика в Бостън, Дейвид и Анджела не бяха имали шанса да се насладят на истинската есен в Ню Ингланд. А в Бартлет тя беше особено впечатляваща. Най-красиви бяха листата на дърветата, които всеки ден изненадваха с нов колорит, по-прекрасен от предишния.
Визуалната наслада беше очебийна, но това съвсем не намаляваше ефекта на чисто физическите усещания. Въздухът беше кристално чист и се вдишваше като балсам, събуждането след дълбокия и спокоен сън беше истинско удоволствие. Дните им бях запълнени с вълнуващи преживявания, вечер се прибираха с чувството за добре свършена работа и сядаха да си починат пред огъня в камината, която бързо затопляше къщата.
Ники харесваше училището си и беше буквално влюбена в Марджъри Клебър, която действително се оказа превъзходен педагог. Детето винаги се беше учило добре, но сега стана пълна отличничка. През почивните дни играеше до насита, но винаги очакваше идването на понеделника с нетърпение, предвкусвайки насладата от поредната седмица в клас. Вечер засипваше родителите си с интересни случки, станали през деня.
Междувременно приятелството между Ники и Карълайн Хелмсфорд стигна дотам, че двете прекарваха заедно всеки миг извън часовете в училище. Арни също успя да завоюва място в сърцето й. След дълги спорове Ники успя да убеди родителите си, че може да ходи на училище с колело, обещавайки да се придържа само към второстепенните улички. За нея това беше нечувана свобода, удоволствието й беше огромно. Пътят й минаваше покрай къщата на семейство Янсен, където Арни я чакаше, за да изминат заедно последните един-два километра до училището.
Здравето на Ники видимо се стабилизира. Чистият и сух въздух, лишен от влага, явно се отразяваше добре на дихателния й апарат. Ако не беше задължителната утринна терапия за прочистване на дробовете, едва ли някой би допуснал, че детето страда от сериозно хроническо заболяване. Дейвид и Анджела бяха много доволни от нейното състояние и благославяха момента, в който бяха взели решението да се преместят тук.
Основно събитие през септември беше появата на родителите на Анджела. Дълго се бяха колебали дали да ги поканят, сториха го едва след като Дейвид категорично заяви, че е готов да ги посрещне.
Доктор Уолтър Кристофър, бащата на Анджела, изрази сдържано одобрение по отношение на къщата и градчето, но пренебрежението му към това, което наричаше „провинциална медицина“, беше очевидно. Той категорично отказа да посети лабораторията на Анджела, оправдавайки се с факта, че почти целият му живот е преминал между болничните стени.
За разлика от него Бърнис Кристофър не хареса нищо. Според нея къщата била прекалено голяма и прекалено ветровита за Ники. Есенната окраска на листата била съвсем същата като в централния парк на Бостън, не виждала смисъл заради някакви листа да се бият цели шест часа път.
Но сериозните неприятности се появиха по време на вечерята в събота. Бърнис удари една-две чашки вино в повече и това, както обикновено, я направи заядлива и раздразнителна. В резултат открито заяви, че болестта на Ники произтича от семейството на Дейвид.
— В нашата фамилия няма случай на цистична фиброза! — отсече с категоричен тон тя.
— Това е проява на пълно невежество, Бърнис! — ядоса се доктор Кристофър.