— Сега ли? — учуди се Дейвид. — Приемното ми време все още не е изтекло…
— Няма да ви бавим — обеща Кели. — Бихте ли отскочил до кабинета ми, моля?
Дейвид бавно остави слушалката. Обзе го странно вълнение, като на провинил се ученик, когото викат при директора. Тръсна глава, предупреди Сюзън, че ще отсъства за малко и бавно тръгна по коридора към административната част. Секретарката на Кели му каза да влиза направо.
Шефът стане да го посрещне, строен и загорял както винаги. Но поведението му беше доста различно от обичайното — върху лицето му беше замръзнала строга гримаса, думите му бяха сухи и сдържани. Запозна го с Нийл Харпър — слаб и спретнат мъж с бледо лице, върху което личаха следи от отдавна завяхнало акне. Типичен бюрократ, който най-много на света обича бумагите, определи безпогрешно Дейвид.
Настаниха се около масичката за кафе и Кели започна да върти някакъв молив в ръцете си.
— Получихме статистическите данни за вашата работа през първото тримесечие — започна най-сетне той. — Цифрите са незадоволителни.
Дейвид разтревожено вдигна глава.
— Става въпрос за продуктивността ви — уточни Кели. — Преглеждате най-малко пациенти на час от всички лекари на КМВ в региона. Явно им отделяте прекалено много време, а на всичкото отгоре поръчвате и прекалено много лабораторни изследвания. Да не говорим за консултациите извън системата на КМВ, които предписвате с твърде лека ръка…
— Не знаех, че КМВ се занимава с подобен род статистика — промърмори объркано Дейвид.
— Това съвсем не е всичко — мрачно го изгледа Кели. — Имаме сведения, че изпращате много от пациентите си в Спешното отделение на Общинска болница „Бартлет“, вместо да ги преглеждате в кабинета си…
— Мисля, че това е напълно естествено като се има предвид, че приемните ми часове са запълнени за седмици напред — отвърна Дейвид. — Пациентите с акутни оплаквания не могат да чакат и по тази причина ги изпращам в СО…
— Грешка! — отсече Кели. — Трябва да ги приемате в кабинета си при всички случаи, дори с риска да припаднат там!
— Но това би довело до ужасна бъркотия! — извика Дейвид. — Как ще се оправям със спешни случаи, а едновременно с това да извършвам и редовни прегледи?
— Ваш проблем — сви рамене Кели. — Или преглеждате тъй наречените „спешни случаи“ веднага, или ги карате да си чакат реда! Но никакво пренасочване към СО!
— Тогава за какво изобщо служи Спешното отделение? — вдигна вежди Дейвид.
— Не ми се правете на умник, доктор Уилсън! — сопнато отвърна Кели. — Вие прекрасно знаете за какво служи Спешното отделение — само за случаи, при които има пряка заплаха за живота на пациента. О, и още нещо… Не препоръчвайте на пациентите си да викат линейки. КМВ плаща за линейка само при доказано тежки случаи. Всяко повикване трябва да бъде предварително съгласувано с нас!
— Но част от пациентите ми живеят сами и ако трябва да…
— Дайте да не усложняваме нещата! — безцеремонно го прекъсна Кели. — КМВ не е фирма за обществен транспорт. Това е положението. Ще ви кажа кратко и ясно какво очакваме от вас: рязко увеличение на продуктивността, драстично снижение на лабораторните анализи, пълно прекратяване използването на външни консултанти и препращания към СО. Това е положението. Надявам се, че всичко е ясно.
Дейвид замаяно напусна кабинета на шефа си. Изобщо не беше очаквал, че ще го обвинят в разхищение на време и средства. Винаги се беше гордял с внимателното си отношение към пациентите и беше дълбоко убеден, че това е правилният начин за работа на всеки лекар.
Миг преди да влезе в офиса си забеляза Кевин, който изчезна зад съседната врата. Колегата му се беше оказал прав в повечето от своите мрачни предвиждания. Едва сега си даде сметка, че Кели не спомена нито дума за такива основни неща като качеството на лекарския труд и удовлетворението на пациентите от него.
— Мачът продължава — надникна през вратата Сюзън. — Ако не започнем веднага, пак ще се окажем извън графика.
Някъде в средата на предобеда Анджела се измъкна от лабораторията и отскочи до Ники. С облекчение установи, че в състоянието на детето има видимо подобрение. Температурата й се беше понижила до нормални стойности, задръстването в дробовете явно намаляло след намесата на респираторния терапевт. Анджела използва стетоскопа на една от дежурните сестри. Хрипове все още имаше, но те бяха далеч по-слаби в сравнение със сутринта.