— Ей на това му се вика дама по време на почивка — ухили се широко Дейвид.
— Току-що го пускам, тате — погрешно го разбра детето. — Допреди малко госпожа Клебър беше тук. Поговорихме си, а след това направихме и кратък преговор на последния урок…
— Много добре — кимна Дейвид. — А как си с дишането?
Ники беше лежала достатъчно дълго в болница, за да се научи да оценява състоянието си. Мнозина педиатри бяха разбрали това и внимателно я изслушваха преди да вземат решение за бъдещото й лечение.
— Добре — рече Ники. — Все още изпитвам леко затруднение, но нещата са под контрол…
— Май идвам точно навреме за семейното съвещание — обади се от прага Анджела, пристъпи навътре в стаята и прегърна дъщеря си. После двамата с Дейвид седнаха от двете страни на болничното легло.
Половин час по-късно станаха да си вървят.
— Искам у дома! — проплака Ники.
— Ние също, миличка — кимна с въздишка Анджела. — Но трябва да изпълняваме предписанията на доктор Пилснър. Утре сутринта ще поговорим с него и ще видим какво може да се направи.
Ники примирено въздъхна, изчака ги да напуснат стаята и изтри една сълза от бузата си. После посегна към дистанционното. Отдавна беше свикнала с обстановката в болниците, но това не означаваше, че я приема. Единственото хубаво нещо тук беше телевизията. Никой не я ограничаваше да гледа, освен това можеше да си избира каналите — нещо, което у дома беше немислимо…
Дейвид и Анджела спряха под козирката над задния вход. Настроението им беше мрачно. Той огледа схлупеното небе, от което се сипеше ситен дъжд. Каза, че няма смисъл да се мокрят и двамата, после хукна да докара колата, оставяйки Анджела да го чака под навеса.
По пътя към дома не си размениха нито дума. Тишината се нарушаваше единствено от поскърцването на чистачките по предното стъкло. И двамата се чувстваха виновни за простудата на Ники, появила се като следствие на онази глупава екскурзия.
Анджела проговори едва когато колата свърна в алеята пред къщата. Тревожно сбърчил чело, Дейвид изслуша резултатите от изследванията на бронхитните проби на Ники. В тях бяха открили бактерията pseudomonas aeruginosa.
— Гадна работа — промърмори Анджела. — Когато бактерии от този тип проникнат в организма на болен от цистофиброза, те остават завинаги там… — На мен ли го казваш? — съкрушено въздъхна Дейвид.
В отсъствието на Ники вечерята протече мрачно, в почти пълно мълчание. Хапнаха на масата в кухнята и се вслушваха в дъждовните капки, които барабаняха по перваза на прозореца. После Анджела събра чиниите, стисна зъби и разказа на Дейвид всичко, което се беше случило в лабораторията на доктор Уодли.
Дейвид слушаше смаяно, ченето му увисна.
— Господи, какъв мръсник! — извика той и стовари юмрук върху масата. — Един-два пъти и на мен ми мина през ума, че се държи прекалено емоционално с теб, особено по време на онова болнично тържество… Но после си рекох, че това е плод на развинтеното ми въображение и замълчах. Не исках да изглеждам глупаво ревнив в очите ти…
— Все още не съм напълно сигурна — въздъхна Анджела. — По тази причина и не ти казах по-рано. Никак не ми се щеше да правя прибързани заключения, но всичко сочи, че… — Замълча, поклати глава и мрачно добави: — Не е честно! Защо жените винаги се изправят пред такива гадни ситуации?
— Този проблем е стар колкото света — отвърна Дейвид. — Сексуалният тормоз се появява в момента, в който жените стават част от света на наемните работници. Той е особено разпространен в областта на медицината, където, поне в първите години, всички лекари са мъже, а жените са медицински сестри и друг болничен персонал…
— Нещата и днес са си същите, въпреки че сред лекарите вече има много жени — поклати глава Анджела. — Сигурно си спомняш какво ти бях разказвала за мераците на преподавателите ми в медицинския факултет…
Дейвид кимна.
— Много съжалявам за това, което чух — рече с въздишка той. — Знам колко беше доволна от колегиалното отношение на доктор Уодли. Кажи само една дума и веднага отивам да му друсна един юмрук в противната мутра!
— Благодаря, няма нужда — измъчено се усмихна Анджела.
— Аз пък реших, че си умислена, защото се безпокоиш за Ники — поклати глава Дейвид. — Или пък си ми ядосана заради екскурзията…
— Екскурзията е история, а Ники се чувства добре — успокои го Анджела.
Дейвид помълча малко, после отиде да си вземе една бира от хладилника.
— И аз имах лош ден — призна си той. Отпи от бутилката и разказа за срещата си с Кели и онзи счетоводител на КМВ от Бърлингтън.