Поклати глава и свали от рафта зад себе си обемист том със заглавие „Практичен наръчник на интерниста“. Потърси вътре антибиотик, който атакува грам-негативните бактерии — най-честите причинители на белодробни инфекции. Откри го бързо, в душата му помръдна надеждата. Това лекарство би трябвало да реши проблемите на Марджъри Клебър.
Изписа лекарството, предупреди сестрите да го повикат при промяна в състоянието на пациентката и бързо напусна болничното крило. Пациентите за преглед вече го чакаха.
Днес беше ред на Анджела да обработва замразените проби, взети по хирургически път. Тази работа винаги я изнервяше, вероятно защото си даваше сметка, че докато работи, пациентът чака под упойка и от нейното решение зависи дали ще бъде опериран обстойно за отстраняване на ракови образувания, или просто ще го зашият.
Замразените проби се обработваха в една малка лаборатория, разположена непосредствено до Операционния блок. Беше в дъното на коридора и там рядко се отбиваше външен човек. Приведена над микроскопа, младата жена внимателно се взираше в клетъчната структура на поредния срез. Вероятно по тази причина не чу отварянето на вратата.
— Как вървят нещата, скъпа?
Анджела стреснато вдигна глава, притокът на адреналин я накара да се задъха. Усмихнатата физиономия на Уодли беше на сантиметри от лицето й. Мразеше да я наричат „скъпа“, не позволяваше това дори на Дейвид. А още повече мразеше да я стряскат по време на работа.
— Някакви проблеми? — попита Уодли.
— Не! — рязко отвърна тя.
— Дай да хвърля едно око — предложи възрастният лекар. — За какъв случай става въпрос?
Анджела му отстъпи столчето и сбито обясни диагнозата. Уодли погледна в окуляра само за секунда, после се изправи.
Размениха си няколко фрази на професионален жаргон. Бяха единодушни, че става въпрос за доброкачествено образувание — една добра новина за пациента, който чакаше под упойка отвъд стената.
— После ела в кабинета ми — рече Уодли и лекичко й намигна.
Анджела кимна, предпочитайки да не обръща внимание на намигването. Обърна се към столчето и се приготви да седне, но в този момент ръката на Уодли лекичко се плъзна по задника й.
— Не се преуморявай, скъпа — ухили се той и побърза да затвори вратата след себе си.
Епизодът стана толкова бързо, че тя не успя да реагира. Но това положително не беше неволен жест, мрачно въздъхна тя. Съмненията бързо я напуснаха. Вчерашният инцидент никак не беше случаен.
В продължение на няколко минути седеше без да помръдва, скована от притеснение и гняв. Какво кара този човек да става нахален? В поведението й към него нямаше никаква промяна, но ситуацията явно излизаше от контрол. Ако не вземе мерки и остане пасивна, това ще прилича на открита покана за нови интимности.
Постепенно осъзна, че има две възможности — или отрязва Уодли директно, или се обръща към Майкъл Колдуел, директорът на медицинския персонал. После се сети за главния лекар доктор Кантор. Може би е по-добре да поговоря с него, рече си тя.
Остана замислено на мястото си, въздъхна и поклати глава. Нито Колдуел, нито Кантор й се струваха подходящи за съдействие. И двамата бяха от типа мъжкари, които едва ли ще погледнат благосклонно на едно оплакване за сексуален тормоз. При първата им среща Колдуел беше изразил открито учудване от факта, че една жена може да бъде добър патологоанатом, докато Кантор говореше с открито пренебрежение за колежките си от Медицинския факултет.
Значи оставаше другата алтернатива — да се конфронтира директно с Уодли. Това я накара да сбърчи вежди.
Рязкото жужене на интеркома я принуди да се върне в настоящето. Репродукторът пропука и от него долетя сърдитият глас на старшата оперативна сестра:
— Доктор Уилсън, в Трета операционна очакват резултатите от биопсията!
Дейвид откри, че тази сутрин се концентрира върху състоянието на пациентите си доста по-интензивно от вчера. Беше разтревожен не само от разговора си с Кели, но и от влошеното състояние на Марджъри Клебър.
Някъде към единадесет прие Джон Тарлоу — един от редовните си пациенти, който страдаше от левкемия. Той нямаше насрочен час, но Сюзън успя да го вмъкне почти веднага след като се появи. Само ден по-рано Дейвид без колебание би го насочил към СО, но сега, след изразеното от Кели недоволство, реши да го прегледа лично.