Джон се чувстваше зле. Оказа се, че предишната вечер е ял сурови миди, което предизвикало остри гастроентерологични проблеми, придружени от повръщане и диария. Организмът му беше сериозно обезводнен, а болките в корема продължаваха.
Вземайки предвид основното му заболяване, Дейвид без колебание го хоспитализира. Нареди серия от лабораторни анализи, като междувременно го сложи на системи с физиологичен разтвор. Не предписа антибиотици, просто защото искаше да бъде сигурен срещу какво е изправен. Вероятно ставаше въпрос за хранително натравяне, но не беше изключена и някаква бактериална инфекция.
Малко преди единадесет Трейнор научи лошата новина от секретарката си Колет. Надзорният съвет под председателството на Джеб Уигинс беше отхвърлил финансирането на новия паркинг, предложено повторно от Трейнор. С това, поне до пролетта, инициативата беше напълно блокирана.
— По дяволите! — изруга Трейнор и стовари юмрук върху бюрото. Отдавна привикнала на гневните избухвания на шефа си, Колет дори не мигна. — Иска ми се да стисна тоя мръсник Уигинс за тлъстия врат и да му видя сметката!
Колет се обърна и излезе, а Трейнор започна да крачи напред-назад по килима. Липсата на подкрепа по отношение на болничните проблеми буквално го влудяваше. Не можеше да разбере късогледството на тези нещастници от Надзорния съвет. Нима не разбираха, че болницата е най-важният обект в проклетото градче? Нима не им е ясно, че този покрит гараж трябва да бъде построен?
Неспособен да се концентрира върху текущата работа, Трейнор грабна палтото си и изскочи навън. Запали колата и рязко подкара към болницата. След като отказват да построят гараж, няма да е зле лично да проверя как стои въпросът с осветлението на паркинга, рече си той. Крайно време е тези нападения да престанат!
Завари Върнър Ван Слайк в тясното помещение без прозорци, което служеше за канцелария на екипа по поддръжката. По принцип рядко се чувстваше удобно в компанията на този мъж. Ван Слайк беше тих и затворен човек, от чиято едра фигура се излъчваше неясна заплаха. Беше с няколко сантиметра по-висок от самия Трейнор, а широките рамене и изключителни бицепси загатваха за хобито му да вдига тежести.
— Искам да видя осветлението на паркинга — обяви Трейнор.
— Сега ли? — попита Ван Слайк, но в интонацията му липсваше обичайното за повечето хора въпросително изражение.
— В момента разполагам с малко сводобно време и искам да се уверя, че всичко е наред — поясни Трейнор.
Ван Слайк свали едно жълто яке от закачалката и безмълвно се отправи към вратата. Излезе на паркинга, следван от Трейнор, и бавно се насочи към електрическите стълбове. Сочеше ги един по един, без да отваря уста. Сгушен под чадъра си, Трейнор мълчаливо кимаше. Какво ли прави в свободното си време този странен тип, запита се той. Никога не го беше виждал да пазарува или просто да се разхожда из града. А в болничните помещения влизаше само ако някъде има авария.
— Как я караш? — попита той, изпитал неудобство от тежкото мълчание. — У дома всичко ли е наред?
— Да — отвърна Ван Слайк.
— Къщата, дворът? Нямаш ли проблеми с тях?
— Не.
Тоя не знае ли друго, освен „да“ и „не“, започна да ядосва Трейнор. После реши да изтръгне нещо повече от устата му и продължи с разпита:
— Как се оправяш в цивилния живот? По-лесно ли ти е в сравнение с флотата? Ван Слайк само сви рамене и продължи да му показва осветлението в горната част на паркинга. Лампите наистина бяха достатъчно, въпросът беше как светят през нощта. Трейнор си отбеляза да провери това в най-скоро време, а на глас каза:
— Всичко ми изглежда наред.
Обърнаха се и тръгнаха обратно към сградата.
— Оправяш ли се с парите? — възобнови въпросите си Трейнор.
— Аха — неохотно кимна онзи.
— Според мен се справяш отлично — реши да го изчетка Трейнор. — Гордея се с теб.
Ван Слайк не отговори. Безчувствен ли е, или просто не му пука, зачуди се Трейнор. После неохотно призна пред себе си, че никога не беше успял да проникне под черупката на този човек, когото познаваше от дете. Всъщност, той му беше и племенник — единственото дете на починалата му сестра…
Спряха при линията дървета, които разделяха паркинга на горна и долна част.
— Тук защо няма осветление? — попита Трейнор.
— Защото никой не е наредил да поставим — отвърна Ван Слайк. Това беше първото цялостно изречение, което излезе от устата му и Трейнор остана много доволен.