— По този въпрос ще говориш с майка си — отвърна Дейвид.
Няколко минути по-късно напусна стаята на детето и се отби при Джон Тарлоу. Пациентът каза, че продължава да се чувства зле, въпреки включената система и предписаното лечение. Дейвид го успокои, че всичко ще бъде наред, но организмът му иска време, за да възстанови водния си баланс. После влезе в стаята на Марджъри.
Надеждата му да я завари в подобрено състояние след масираната атака с антибиотици не се оправда. Жената беше още по-зле, състоянието й се доближаваше до комата. Обзет от паника, той преслуша дробовете й. Хрипове имаше, но те не бяха достатъчно силни, за да оправдаят тежката клинична картина. Втурна се към стаята на дежурните сестри и ядосано попита защо не са го повикали.
— За кого? — объркано попита старшата сестра Джанет Колбърн.
— За Марджъри Клебър! — троснато отвърна Дейвид и забързано предписа нови кръвни анализи и гръдна снимка с портативния рентгенов апарат.
Джанет направи кратко допитване между екипа си и отговори, че не са го повикали, защото промяна в състоянието на пациентката няма. Една от сестрите я беше проверила преди по-малко от половин час.
— Това е абсурд! — викна ядосано Дейвид и грабна слушалката. Вече не му пукаше дали ще потърси външна помощ, или не. Обзет от паника, той искаше спешна консултация на всяка цена. Обади се на онколога Кларк Мизлих и на специалиста по инфекциозни болести доктор Мартин Хаселбаум. И двамата не фигурираха в списъчния състав на КМВ. Третият специалист, с когото се свърза, беше колега. Невролог на име Алън Причард.
Успя да хване и тримата. Дейвид се обади на Сюзън да я предупреди, че ще закъснее за насрочените прегледи.
Пръв се появи онкологът, другите двама дойдоха броени минути след него. Преди да прегледат пациентката, те се запознаха със записаното в болничния картон и изслушаха сбития рапорт на Дейвид. Самият преглед беше обстоен и продължителен. След него докторите се насочиха към дежурната стая, за да решат какво да правят. Но нещастието стана още преди да отворят уста.
— Спря да диша! — изкрещя от коридора сестрата, останала да оправи стаята на Марджъри след прегледа на специалистите.
Четиримата хукнаха обратно, а Джанет Колбърн позвъни за екип от реанимацията. Хората от СО се появиха за броени минути.
Стая 204 изведнъж стана тясна, но всички вътре знаеха какво вършат. В резултат Марджъри беше интубирана буквално за нула време, а свежата струя чист кислород бързо възстанови дишането й. Работата на екипа беше толкова прецизна, че процедурите почти не се отразиха на пулса на пациентката. Всички бяха убедени, че става въпрос за временна кислородна асфикция, но никой не можеше да даде отговор на въпроса какво е причинило прекъсването на дихателната дейност.
После, още докато търсеха отговор на този въпрос, сърцето изведнъж спря. Зеленикавите криви върху монитора се превърнаха в права линия. Реаниматорите реагираха светкавично, но електрошокът не даде резултат. Направиха още един опит, този път с по-висок волтаж, след което преминаха на ръчен масаж на сърцето.
Тридесет минути по-късно стана ясно, че усилията им са напразни. Сърцето отказваше да реагира. Прекъснаха масажа и официално обявиха Марджъри Клебър за мъртва.
Екипът от СО започна да прибира апаратурата си, сестрите се заеха с почистването. Четиримата лекари бавно се насочиха към дежурната стая. Дейвид беше съкрушен. Най-много му тежеше мисълта, че при първите признаци на кризата той не беше тук, а някъде из Ню Хампшър да се забавлява, при това в компанията на хора, които нито му бяха достатъчно близки, нито пък харесваше особено.
— Жалко — въздъхна доктор Мизлих. — Беше много добър човек…
— Бих казал, че имайки предвид клиничното й състояние, тя се е справила доста добре — подхвърли доктор Причард. — Но в крайна сметка болестта е надделяла…
— Искате да кажете, че смъртта е настъпила вследствие на рака? — сбърчи вежди Дейвид.
— Очевидно — кимна Мизлих. — Още при първия преглед установих доста разсейки. Справяше се изненадващо добре, но си оставаше неизлечимо болна…
— В случая обаче липсват клинични признаци за фатално развитие на туморните образования — тръсна глава Дейвид. — Всички симптоми сочат към проблеми с имунната система. Как ще ги свържете с рака?
— Имунната система не оказва влияние върху дишането и сърдечната дейност — отбеляза доктор Причард.
— Така е, но в случая наблюдаваме рязко снижение в броя на белите кръвни телца — отговори Дейвид.
— Имате право по отношение на тумора — кимна доктор Мизлих. — Но ако я отворим, най-вероятно ще открием многобройни разсейки, които може би са стигнали чак до мозъка. Не забравяйте, че още при първия преглед бяха установени масивни метастази…