Анджела прехапа език, за да не избухне и се втурна навън. Вратата шумно се затръшна зад гърба й.
Разтърка лицето си, правейки отчаяни опити да възвърне самообладанието си. Но тялото й продължаваше да се тресе от притока на адреналин. Изминаха няколко минути преди успее да успокои дишането си. В момента, в който това най-сетне стана, тя грабна палтото си от закачалката и се втурна навън. Времето за колебание изтече. Нахалството на Уодли премина всякакви граници и тя възнамеряваше да вземе съответните мерки.
Прекоси празното пространство между сградите и успя да стигне до насрещния навес почти без да се намокри. Забави крачка и решително се насочи към кабинета на Кантор.
Наложи се да чака почти половин час, просто защото не се беше обадила да го предупреди за посещението. Но това време не мина напразно — самообладанието й се възстанови, разсъдъкът също. Дори се запита дали не е провокирала с нещо поведението на Уодли. Може би наивността й беше попречила да го отреже още в началото.
— Моля, заповядайте — изправи се на прага на кабинета си Кантор. Върху лицето му грееше дружелюбна усмивка. Бюрото зад гърба му беше отрупано с бумаги. Наложи се да премести купчина специализирани списания по рентгенология от близкия стол, за да й направи място да седне. Но Анджела любезно отказа и остана на крака. Кантор сви рамене, върна се на мястото си и попита с какво може да й бъде полезен.
— Това, което ще ви кажа, ме притеснява — започна младата жена. — Затова ще ви помоля да се въоръжите с търпение. Обръщам се към вас просто защото не зная какво друго мога да направя…
Кантор окуражително й кимна с глава.
— Дойдох да се оплача от доктор Уодли, който ме подлага на открит сексуален тормоз — изплю камъчето Анджела.
Кантор напрегнато се приведе напред. Поне прояви интерес, рече си Анджела, но веднага след това забеляза насмешката в очите му.
— От колко време продължава това? — попита главният лекар.
— Май откакто съм тук — въздъхна тя и понечи да навлезе в подробности, но Кантор я спря.
— Какво означава „май“? — попита с вдигнати вежди той. — Нима не сте сигурна?
— В началото не беше толкова явно — поясни Анджела. — Аз погрешно приех, че поведението му е приятелско, почти бащинско… — После започна да разказва за отделните инциденти. — Постоянно търси начин да е близо до мен, да ме докосва, уж неволно… Започна да ме разпитва за подробности от интимния ми живот…
— Но всичко това спокойно се вмества в рамките на приятелското поведение — поклати глава Кантор.
— Съгласна съм и вероятно по тази причина му позволих да продължава… Но нещата започнаха да стават все по-очевидни…
— Искате да кажете, че в поведението му е настъпила промяна?
— Абсолютно — кимна Анджела и с известно притеснение разказа как Уодли уж невинно я беше докоснал по задните части, а след този инцидент беше започнал да я нарича „скъпа“.
— Не виждам нищо нередно в тази дума — поклати глава Кантор. — Аз самият непрекъснато я употребявам в обръщенията си към момичетата от рентгенологията.
Анджела се втренчи в него. Какво ли биха разказали „момичетата“ от рентгенологията за тоя тип, внезапно се запита тя. Явно се беше появила на неподходящото място и едва ли ще получи съчувствие от лекар, чиито разбирания са дори по-архаични от тези на Уодли. Но трябва да довърша започнатото, тръсна глава тя. После сбито разказа за последния инцидент със сядането в скута на възрастния лекар, решил да й съобщи приятната новина за командировката до Маями.
— Не знам какво да кажа — въздъхна Кантор след като я изслуша. — Споменавал ли е доктор Уодли, че мястото ви зависи от някакви сексуални услуги?
Господи, какъв примитивизъм, простена в себе си Анджела. Очевидно Кантор беше от хората, за които сексуалният тормоз се свързва директно със сексуалния акт и точка!
— Не — тръсна глава тя. — Доктор Уодли никога не е споменавал подобно нещо. Но аз намирам желанието му за фамилиарност изключително неприятно. То излиза от границите на приятелското отношение и професионалните контакти, превръща работата ми в истински ад!
— Може би реакцията ви е прекалено мнителна — подхвърли с леко пренебрежение Кантор. — Доктор Уодли е просто един емоционален човек. Вие самата признахте това… — Забеляза изражението на лицето й и млъкна.
Анджела сухо му благодари за вниманието и се насочи към вратата.
— Няма защо — изправи се Кантор. — Дръжте ме в течение, а междувременно аз ще си поговоря с доктор Уодли при първия удобен момент…
Анджела само кимна с глава и побърза да напусне кабинета. Още в коридора разбра, че оплакването пред човек като Кантор изобщо няма да реши проблемите й. А дори напротив — ситуацията би могла да се утежни…