Върна се във всекидневната и застана до камината. Взе снимките, сложени в двойна сърцевидна рамка. От едната страна беше Мишел, а от другата — Грейсън. Загледа първо единия, после другия, след това внимателно върна снимката на мястото й.
Седна на стола на Пинк с гръб към вратата и впери поглед в празния екран на телевизора. До нея на една масичка беше телефонът.
Лили го загледа. Защо не звънне, каза си тя. Защо някой не ми се обади и не ми каже, че всичко е наред.
Няма нищо, повтори си пак тя. Няма нищо. Който и да е избягал днес от затвора, отдавна вече не е тук. На стотици километри далеч. Всички деца стоят до късно на днешния ден. Пинк сигурно се мъчи да ги открие. Той не знае къде се събират децата. А като ги намери, те ще се ядосат, че баща им е тръгнал да ги прибира, като че ли са стадо овце. Няма причина за тревога в град като този. Това е най-безопасният град в света.
Взе местния вестник и се опита да прочете нещо, но думите не се задържаха в съзнанието й. Захвърли вестника, изправи се и закрачи из къщата. От време на време излизаше на предната врата, поглеждаше празната поляна, осветена от луната, и тихата ливада на отсрещната страна на улицата. Всеки път, като се върнеше да погледне часовника, виждаше, че са изминали още десет или петнадесет минути. Докато крачеше, свиваше и разтваряше юмруци, сякаш отмерваше ударите на свитото си сърце.
— Моля те, Господи — каза високо тя, — не ме плаши така.
В този момент чу изскърцването на чакъла на алеята и шума от кола. Сърцето й се отпусна и тя се втурна към прозореца на всекидневната. И тогава през тюлените пердета, спуснати под дръпнатите встрани завеси, видя, че пред къщата проблясва мъглява синя светлинка и чу далечното пращене на полицейска радиостанция.
Лили замръзна на мястото си. Синята светлина угасна, но пукотът на радиото все още се чуваше, както и блъскането на врати. Уморените стъпки на Пинк се провлачиха със скърцане по бетонния под на предната веранда и в следващия миг вратата се отвори. Той вдигна очи към нея, после отмести поглед встрани.
Лили не изпищя, нито извика. Гледаше безмълвно как Пинк се приближава, следван от Грейсън, а след него с наведена глава, сякаш влизаше в църква, пристъпваше шерифът Ройс Ансли. Погледът на Лили отскачаше ту върху съпруга, ту върху сина й. Видя, че Грейсън плаче, размазани сълзи се стичаха по гладкото му лице. Лицето на Пинк беше жълтеникавосиво. Той целият трепереше.
— Къде е Мишел? — попита тя с дрезгав, необикновено спокоен глас, който прозвуча неестествено в собствените й уши. — Не можахте ли да я намерите?
Пинк притисна челото си с потна ръка, сякаш да заглуши нещо, което чукаше вътре. Шумно преглътна и облиза побелелите си устни.
— Грейсън — каза настоятелно Лили. — Къде е сестра ти? Трябваше да се приберете заедно у дома.
Грейсън наведе глава и сълзите се стекоха по ризата му, която се повдигаше от тежкото му дишане.
— Знам… аз… бях… — изхълца той.
Ройс Ансли пристъпи напред и хвана Лили за ръцете.
— Трябва да седнеш — каза той и я насочи към стола на Пинк.
Тя видя, че очите му светят, сякаш преливат от сълзи, но гласът му беше отмерен, а лицето му — безизразно.
— Защо? — попита тя. Но знаеше защо. Вече усещаше как кръвта се оттегля от главата й, как краката й омекват и се подкосяват, как й причернява, докато той я караше да седне.
— Лили, трябва да ти кажа нещо ужасно. Мишел е мъртва, Лили. Много съжалявам.
— Мъртва — прошепна Лили. — Не.
— Да — каза твърдо Ройс. — Беше… изглежда някой… я е убил.
Присвита на стола, Лили се опита да поеме въздух, но тъмнината около нея вече се сгъстяваше и в тишината чуваше как сърцето й силно бие. Раменете й бяха изтръпнали, ръцете й лежаха отпуснати и безжизнени в скута. Усети, че нещо става и разбра, че Ройс натиска главата й надолу, между коленете й.
— Дишай — чу тя гласа му отдалеч. — Дишай дълбоко. Грейсън, донеси на майка си чаша вода.
Лили почувства, че кръвта се качва в главата й, но не помръдна. Държеше очите си затворени, решена да върне времето назад. Само десет минути назад. Ще вдигне глава и ще види всичко ясно. Вратата ще се отвори и Пинк, повел двамата — Грейсън и Мишел, ще влезе, продължавайки да им се кара. Тя бавно вдигна глава. Видя мрачното лице на шерифа и разкривеното лице на съпруга си, на което беше изписан ужас.