— Ппнк — прошепна тя. Това беше единственият звук, който отмалялото й тяло можа да издаде. — Помогни ми. О, боже мой! Кажи, че не е вярно!
Пинк отмести очи от нея и заби поглед в облегалката на канапето. Трябваше да го каже. Заговори внимателно, но очите му отразяваха ужаса, който беше видял.
— Намерих Грейсън в Брайър Хил с още няколко момчета, а-а, няколко минути след като излязох оттук — каза той. — Грейсън и другите не я бяха виждали. Взех Грейсън и тръгнахме да я търсим. Обиколихме с колата. Гледахме навсякъде. Накрая отидохме на реката, близо до каменния мост Трите арки, нали знаеш, и… и там я намерихме. Всъщност шерифът вече я беше открил. Той търсеше Партин. Но вместо него… беше намерил Мишел. — Гласът на Пинк пресекна, като произнесе името й. — Тя беше там, край реката, в някакви храсти… — Сълзи рукнаха от очите му и тялото му силно потръпна. Пинк погледна жена си, очите и гласът му се задавиха в сълзи. — Аз закъснях. Съжалявам, скъпа — каза той, хълцайки. — Много закъснях.
Лили се надигна от стола и пристъпи към съпруга си. Притисна се в него.
Грейсън влезе в стаята с чаша вода. Тя протегна ръка и той се приюти в прегръдката й.
— Не, не — каза Лили. — Ти не си знаел. Не си могъл да знаеш. О, боже мой — простена тя, — как може някой да й причини нещо лошо? Тя беше дете. На никого нищо лошо не е сторила. Малкото ми момиченце. — В съзнанието й изплува Мишел, която й махаше за довиждане на бала тази вечер. Лили не беше посмяла да я прегърне пред приятелките й. Сърцето й щеше да се пръсне като от силен удар.
Пинк се освободи от прегръдката й.
— Лошо ми е — каза той. — Нека да седна.
Лили продължи да се държи за ръката му и той тежко се отпусна на канапето. Тя седна до него. Грей й предложи чашата с вода, но тя отказа. Той стоеше безпомощно и гледаше с паника в очите.
— Аз трябва да се върна там — изправи се Ройс Ансли. — Оставил съм на мястото един помощник, а и следователят е тръгнал вече. — Виждаше, че думите му не стигат до ушите на потресените родители, седнали на канапето. — Ще ви се обадя, когато разберем нещо.
Лили го погледна и премигна.
— А, добре — каза тя сковано и разсеяно. Стана от канапето и тръгна, влачейки краката си към вратата да го изпрати.
— Няма нужда — каза бързо Ройс. — Моля те, моля те, седни.
Лили вдигна очи към него.
— Може би не е Мишел — каза тя.
— Ще ви се обадя — повтори внимателно Ройс. — Междувременно нека някой да се обади на баща й. Да му каже какво се е случило.
Лили кимна.
— Аз ще му се обадя — каза тя глухо. Джордан Хил имаше право да знае. В края на краищата той беше рожденият баща на Мишел. И всъщност през последните десет години се стараеше да й бъде истински баща. Обаждаше й се. Изпращаше й подаръци. Канеше я да му гостува в Ню Йорк.
В Ню Йорк времето беше с един час напред. Почти два часа сутринта. Лили се поколеба дали да го събуди с тези думи. Мишел е мъртва. Толкова дълго бе живяла в страх от същите тези думи. Спеше на кушетки до болничното легло на Мишел и се молеше никой да не я събуди през нощта със същите тези думи. А сега, когато опасността отдавна бе отминала, когато тя се бе отпуснала, думите бяха изречени, помитайки я, зашеметявайки я като вихрушка.
Ще се обади на Джордан. Ще го събуди и ще изрече думите, но те не бяха истински. Тя не можеше да усети истината в тях. Въпреки всички доказателства, които ги потвърждаваха, Лили си помисли, че може пак да погледне през вратата и да види дъщеря си, която се качва по стълбите, влачейки полите на розовата си бална рокля, с грейнало на лунната светлина детско лице като ярко овално петно.
Глава 2
Беше два часът сутринта, но Джордан Хил не спеше, а само се преструваше на заспал. Момичето в леглото до него се изправи и тръсна глава така, че пищната й къдрава коса с цвят на препечена курабийка стана пак като развяна от вятъра, каквато беше, преди да се смачка на възглавницата. Тя се пресегна, взе ризата му, захвърлена на края на леглото, облече я, но не си направи труда да я закопчее. След като стана от леглото, момичето предпазливо пристъпи по голия дъсчен под покрай лавиците с книги, които й стигаха до кръста и отделяха леглото от мястото, предназначено едновременно за всекидневна и кухня в дългото тясно ателие. Наведе се да отвори малкия хладилник под умивалника и изведнъж изпищя.